Италия е една от "любимите дестинации" на африканските мигранти. Точно поради тази причина темата за мигрантския натиск в страната е сред основните обекти на дискусия.
Мигрантският поток е проблем, който е критична точка от обсъжданията в дневния ред на Европа в последните години. Мигрантската вълна донесе със себе си и възхода на националистки и антиемигрантски партии в европейските страни, сред които Италия, Швеция и Нидерландия.
Италианското правителство предприе широк пакет от мерки в отговор на мигрантската вълна. Премиерът Джорджа Мелони информира европейските си колеги на 4-ти януари, че отговорът на проблема с африканските мигранти не се крие в благотворителни инициативи. А в сформирането на солидни алианси с африканските нации и калкулирани инвестиции в страни от континента. "Развитието на сътрудничество и значими стратегически връзки като равни партньори, не да се нахвърляме като хищници е това, от което Африка има нужда, не от благотворителност", заяви тя, като наблегна на необходимостта от повишаването на жизнения стандарт на африканския континент и нуждата от ръст на регионалните инвестиции.
Мелони смята, че това е подходът, който би възпрял вълната от потенциални мигранти към Европа.
През 2022 г. Мелони критикува Франция заради „експлоатацията“ на африканските страни. Според нея проблемът с мигрантската вълна от Африка нямаше да е на дневен ред, ако държави като Франция не се възползваха от природните ресурси на Африка и не екслоатираха труда на жителите на континента.
Тогава Мелони описа валутата CFA франк като "колониална", създадена от Франция за 14 африкански държави, с цел експлоатация на ресурси и човешки труд.
Реакциите към подкрепата на Мелони за Африка и критиките ѝ към политиката, която Франция води, са противоречиви. Те успяха и да обтегнат отношенията между Франция и Италия.
Европейският съюз се гордее с уникалното си партньорство с Африка. През 2022 г. бе представена обновена стратегия за сътрудничество.
Въпреки това, индикациите са, че все повече африкански страни са съблазнени от варианта да се откъснат от феодоланата си зависимост от Европа. Голяма част от тях се обръщат към Пекин и Москва за сътрудничество в областта на търговията и установяване на приятелски отношения.
Европейският съюз налага политиките си на африканските нации, защото вижда себе си като привилегирования партньор, който предоставя определена помощ за континента. ЕС обаче не проявява склонност да поеме отговорност за престъпленията, извършени от европейските колониални режими и ефекта, който те имат върху развитието на Африка, пише каналът The New Tourist.
И нещо повече: Европейският съюз не показва и желание да предостави действителна помощ за африканските нации така, че Африка да стане част от глобалната икономика: като равностойни партньори и без скрити мотиви.
Изглежда така сякаш Русия и Китай побеждават Европа в битката за Африка
Русия и Китай все повече увеличават присъствието и влиянието си на континента. Африкански лидери вече са изказвали разочарованието си от демонстрираното ниско ниво на интерес и ангажираност от страна на европейските им партньори.
Руското присъсътвие в Африка, обаче, не се ограничава само до икономическите връзки. Взаимодействието преминава и към сключването на военни партньорства, което се простира и до разполагането на военни бази на Русия в някои от африканските страни.