Анализ за novini.bg на проф. Владимир Чуков, известен арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма.
Преди дни световните агенции разпространяват две новини, свързани с външната политика на Иран. Те показват, че в Техеран се работи по метода на сделките, особено когато става дума за милиарди долари.
Първата е извеждането на петима американски граждани /четирима мъже и една жена/ от затвора под домашен арест, с тенденция те да бъдат освободени.
Цялата група е обвинена в шпионаж, в полза на САЩ.
Обикновено такъв е подходът на Ислямската република спрямо иранците, които са притежатели на западни паспорти и са имали глупостта да посетят родната си страна. В случая обаче, администрацията на Белия дом се е съгласила да започне процеса на освобождаване на петимата американци срещу сумата от 10 милиарда долара. Лидерите на републиканците обвиниха Байдън, че е платил „откуп“ на Иран. Всъщност става въпрос за размразяването на 6 милиарда долара ирански авоари в южнокорейски банки. Остатъкът от 4 милиарда имат същия произход, но са замразени, след американските санкции, в иракски и японски банки.
В същото време, саудитската агенция „Ал Арабия“ се позова на информация от иранска опозиционна групировка, която е успяла да се добере до поверителна информация. Тя показва, че Ислямската република е платила 50 милиарда долара в Сирия от началото на войната. На практика, именно тази сума е основния инструмент на убеждение, който използва покойният генерал Касим Сюлеймани, бивш ръководител на бригадата "Ал Кудс" към Революционната гвардия, за да убеди руския президент Владимир Путин да направи военната интервенция през септември 2015 г. в Сирия. Това означава, че
Ислямската република е похарчила средно по 6,25 милиарда годишно за задържането на режима на Башар Асад.
Според данни излезли в медийното пространство преди 5 години Русия е разходвала за една година 365 милиона долара, т.е. по милион на ден. Следователно, практически Техеран си е спазил обещанието руските разходи в Сирия да бъдат за нейна сметка. Това е станало, въпреки напускането на САЩ на ядреното споразумение с Иран през 2018 г. Така плановете на Касем Сюлеймани, че замразените в различни световни банки, по силата на предишните американски санкции към Иран до 2015 г. /когато беше подписано споразумението с Иран/, възлизащи на около 120 милиарда долара ще влязат в хазната на иранското финансово министерство, се провалиха. Всичко това остана за сметка на жизнения стандарт на иранците. През 2003 г. един долар бе 8 193 риала, а в момента е 42 000 /официален курс/, докато на черния пазар е ....485 000. Понастоящем един риал е 0,000024 щадски долара.
Иран разглежда тези 50 милиарда като заем към Сирия. Наскоро подписаното споразумение между двете правителства за ирански инвестиции в арабската страна възлиза на 17 милиарда долара, в рамките на 15 години. Те са насочени предимно към природните богатства на Сирия, а именно фосфатите и нефта /част от находищата се намират под правителствен контрол/. Според договорката в дългосрочен план Сирия трябва да върне добитите стоки като обратни инвестиции в Ислямската република. Именно нарастващото иранско икономическо влияние, превърнало се в силно политическо присъствие в арабската страна, прави богатите страни от Персийския залив предпазливи в контактите си в наскоро завърналата в лоното на Арабската лига Сирия.
Не е ясно какви са точните финансови разчети между Русия и Иран след започването на войната в Украйна.
Официално довоенният бюджет на Русия бе 60 млрд. долара /колкото беше и този на Германия/. Няколко месеца след започването на войната бе обявено, че е удвоен. От средата на 2022 г. вече Москва не публикува официална статистика за военните си разходи. Знае се, че Ислямската република редовно изпраща оръжие на Русия. Не става въпрос само за известните дронове „Шахид“, но и перманентната доставка на артилерийски установки, снаряди и муниции. Последните се транспортират с кораби през Каспийско море. Все още няма информация отдавна обещаните СУ-35 на Иран да са доставени на неговите ВВС. Вероятно неодобрението на Израел за подобен ход на Москва /срещу въздържането на доставянето на „чувствителни“ израелски оръжия за Украйна/ е изиграло своята роля.