Сънувах странен сън. Че се опитвам да стана президент на света и почти съм успял. И, както във всеки сън, все странни неща се случваха, без да знам как.
Най-важното е, че не знаех къде се намирам, но пък усещах, че съм си у нас. Стаята ми – огромна. Излязох на балкона, а пред мене гледка – един площад, червен един такъв; и в далечината петолъчка се мандахерца. Красота, помислих си, красота.
Усещах (в съня си), че това е мое и съм главен шеф на всичко и всички наоколо.
И, както става в сънищата – правиш неща, без да знаеш как, но знаеш, че трябва – хвърлих един поглед на Запад и хоп – телепортирах се. Там бях заложил нещо, трябваше да видя какво се е хванало. Та, гледам там една жена, много приличаше на Тереза Мей, седи в надуваема лодка, ама без гребла. Ръкомаха горката, а лодката изведнъж взе да издиша. Жената си изкара акъла и пребледня. Не знам защо, но се почувствах добре, усмихнах се даже. Около нея беше пълно с хора, които не умееха да плуват и потъваха един по един. Някои пляскаха с ръце, други мълчаливо и намръщени потъваха като пирони. Други казваха, че на дъното ще им е много по-добре и директно се гмуркаха. Имаше една група – малко объркани такива, с бръснати глави… видяха до тях да се носи плакат, на който пишеше: „Роден в Англия! Живей в Англия! Умри в Англия!“ Хванаха се за него, но веднага разбраха, че той не може да ги задържи на повърхността и все с него потънаха с много учудени физиономии.
До лодката на жената доплува друга лодка – голяма, синя, с някакви звездички нарисувани по нея, сложени в кръгче. Отвътре някакви хора подаваха ръка на жената, даже ѝ хвърлиха въже, но тя се правеше, че не ги вижда; и се обърна на другата страна, където с интерес се зае да разглежда как две рибки си плуваха около нея, и си тананикаше нещо. От голямата лодка някой викаше, че трябвало да се направи нов референдум и можела да спаси всичко. Това, без да знам защо, много ме ядоса. Почувствах, че ми обърква плановете и години труд можеха да отидат на вятъра.
Извадих си едно тефтерче и внимателно си записах кои бяха тоя тъпанари, дето говореха за референдум. Щях да им направя по един референдум на тях. Чисто нов. В техните лодки обаче.
По едно време жената в лодката нещо се ядоса и кресна, че мнението и волята на хората трябва да се уважат. Само така!, помислих си аз, нито крачка назад. През това време хората около нея продължаваха да се давят. Един понечи да каже нещо: „Абе все пак искаме нов референ…“, но не можа да си довърши изречението, защото жената го замери с празен чайник и успя да го прасне по главата. Другите наоколо си взеха поука и продължиха да си се давят мълчаливо и дисциплинирано.
Покрай лодката мина една скъпа яхта. От палубата се чуваше музика и смях. Спряха, явно да видят какво се случва долу. Хвърлиха по едно око, но им омръзна и продължиха. Някъде от същата тая палуба се чу познат глас. Това не е ли…, помислих си аз, ами да, той е – Майкъл Кейн, актьорът милионер. Майкъл каза: „По-добре да съм беден господар, отколкото богат слуга! Само Брекзит!“, след което отпи от шампанското си, за да прокара още една кралска скарида от златния поднос пред него.
Какви готини хора, помислих си аз, мои хора!
*
Тръгнах си с голяма усмивка и се присетих, че трябва да честитя рождения ден на една такава подобна жена, само че от другия край на континента – от една, ние ѝ викаме губерния – там зад Дунав. Нищо, има време, помислих си, то денят тепърва започва, сигурно още не е станала.
Таман се прибрах и дойдоха при мене някакви хора и ми сервираха една новина, от която ми се поразвали малко настроението. Хванали значи в една Балканска страна някакво момче, ислямист, снайперист уж бил, щял да ме убива. Е, такива неща много ми развалят настроението. Искал да си отмъсти, ми докладваха, за убитите бойци на „Ислямска държава“ в Сирия. Глупак. Не се е разбрал с шефовете или е от тия, дето си действат сами, пък се пишат терористи от организация. Играе си глупакът на „Стражари и апаши“ и се взема на сериозно. Но си казах, че трябва да я проверя тая работа, за всеки случай – да не се окаже, че от ИДИЛ наистина са ми подготвили номер. Това ще ме ядоса много, помислих си. И ще е жалко – такава добра работа ми вършеха досега; така добре ми вървят плановете, заради тях, изкараха акъла на всички и европейците живеят на тръни, лутат се като мухи без глави и са все изплашени и в паника; даже отвсякъде започнаха да говорят за излизане от ЕС, за слагане на граници, все любими мои неща; ритат си собствените идеали и свободи, заради тия тарикати от ИДИЛ. Още малко и ще им разбием смешния Съюз. Само да не ми прецакат работата тия лудите от „Ислямска държава“.
Ей, да не забравя да ѝ честитя рождения ден на оная другарка в губернията.
*
Пуснах си телевизора и гледам моя човек – Доналд Тръмп. Аз му викам Доналд Дък. Малко е глупав, ама е свестен иначе. Обещаеш му пари, скача; обещаеш му реклама, задно салто ще направи по националната телевизия, ако трябва. Даже се изкуших малко да го накарам, ама съвсем за смях щеше да стане и да ми прецака плановете.
Та, моят човек обясняваше, че никога не е работел за мен. Браво!, казах си, само така; няма да казваш, че малко неудобно ще се получи и ще трябва да се обясняваш после повече. Обаче от ФБР го били разследвали. Слаба работа е това момче, щом им се оставя, помислих си, мен, ако се опитат да ме разследват, оцелелите ще копаят злато зад Полярния кръг. Те затова не си и помислят, щото си знаят.
Малко ме ядоса и реших да му се обадя да го питам какво става с подаръка, който ми беше обещал – да си изтегли държавата от НАТО. Той малко се притесни, че сега и тоя разговор трябвало да засекретява и да крие, но общо взето каза, че нещата вървят на добре и скоро ще си изпълни обещанието.
Ей, като казах „подарък“, присетих се аз, да не забравя рождения ден на оная жена в губернията.
Всъщност, помислих си, аз така и така отдавна не съм ги наглеждал лично, я да скокна до губернията. И, както често става в сънищата – както си го помислих и вече бях там. В тая Задунайская губерния си имам едни весели партии, които съм разделил на два лагера – едните се правят на нацисти, другите се правят, че защитават малцинствата, въобще доста е весело. Докато ги захранвам с пари де, иначе се умърлушват. Трябва да ги видите по избори, много ме забавляват.
И таман сънувам, че стигам до парламента в губернията и се каня да вляза (и знам сега, че ще ми се зарадват, че ще има тържества, ще тичат да се снимат с мене!) и изведнъж се появиха някакви хора с едни странни дрехи – кукери им викали! Казаха, че дошли да прогонят злите сили от парламента. И влязоха и почнаха да танцуват, да правят там някакви ритуали и като се замрачи небето, стана страшно! Стана тъмно, облаци се събраха над парламента на губернията, появиха се светкавици, небето стана лилаво. Затряска, засвятка, облаците се завихриха, все едно портал някакъв се отвори. И започнаха едни черни силуети да излитат – един по един към небето – в портала. Оказа се, че кукерите свършили работа и всички зли сили избягаха от парламента на губернията.
Влизам в сградата, гледам – тя празна, само кукерите вътре и една чистачка тича по коридорите горката, изпаднала в паника, търчи с парцала в ръка и плаче. Няма жива душа. Всичките ги прогонили кукерите.
И сега какво, помислих си, така и не можах да ѝ честитя рождения ден на жената. Дали ще се върнат тия сили в парламента, кукерите като си идат или…?
И, както се чудех, точно тогава ме събудиха. Влезе санитарят с хапчетата. Така и не разбрах ни коя беше тая държава, дето сънувах, че я управлявам, ни коя беше тая губерния. Нищо не разбрах.
Сънищата са объркана работа.