Бъдещето на руската военна база в Судан е под въпрос, пише московският вестник "Комерсант".
"Судан смята да преразгледа споразумението за военноморската техническо-снабдителна база на Русия край Червено море. Началник-щабът на въоръжените сили Мохамед Усман ал Хюсеин заяви това вчера - две седмици след премахването на Судан от американския списък на страните, подкрепящи тероризма. Според арабски медии Хартум вече е предупреждавал за намерението си Москва, но дипломати от двете страни отричат. А през април телевизия "Ал Джазира" съобщи за трудни отношения между руските и суданските военни, които били недоволни от присъствието на руснаците и не разбирали защо изобщо трябва там да има база. Руските власти коментират засега предпазливо тези новини и запазват спокойствие, но експертите разглеждат ситуацията с голям скептицизъм", посочва вестникът.
"Според Хартум руската военна база е станала само поредният банален елемент от ориенталската система за покупка и продажба на влияние и услуги. "Продавачът е Судан, а желаният купувач - САЩ," обяснява историкът Сергей Серьогичев.
"Фактически суданците шантажират американците. Срещу отказ от руската база те искат американски и изобщо западни инвестиции в умиращата суданска икономика, а по възможност и база на САЩ в Судан - като гаранции срещу връщането им в лагера на вечните врагове на Вашингтон", казва експертът. Той отбелязва и силно проамериканските нагласи сред суданската младеж, мотор на местната "революция на достойнството", свалила преди две години режима на Омар Башир, след което Вашингтон преразгледа отношенията си с Хартум.
"Въпросът опира до цената: който ежегодно храни Судан, той ще има и бази там. А Судан много се нуждае от пари, иначе вместо да върви към светло демократично бъдеще, скоро пак ще влезе в задънената улица на поредната военна диктатура", добавя историкът.
"САЩ могат да прогонят Русия от Судан, но от региона като цяло можем да си тръгнем единствено самите ние. Трябва обаче да присъстваме там и заради сигурността на корабоплаването и с цел подсигуряване на икономически проекти в Африка, и за подкрепа на евентуални бъдещи сделки. Ако Русия и Судан не се разберат, има и други варианти", коментира политологът Иля Крамник, подразбирайки според "Комерсант" Сомалия и Еритрея.
"За Русия Судан няма алтернатива в региона. В съседно Джибути вече имат бази американците, французите, италианците, дори японците, а от 2015 г. и Китай. Без суданската база руският флот ще разполага само със сирийското пристанище Тартус като снабдителен пункт по пътя към Индийския океан", пише "Независимая газета".
"Новото суданско ръководство коригира външната си политика и все повече се влияе от Вашингтон - в случая става дума за натиск от страна на САЩ, включително заради общото влошаване на руско-американските отношения", казва специалистът по ислям Борис Долгов. "Съществена е и финансовата зависимост на Судан и други арабски страни от Америка", допълва той.
"Геополитическата "битка за Африка" е в разгара си. В Судан Русия прави крачка назад, но има шанс да направи две крачки напред в Мали", заявява пред "Свободная преса" ориенталистът Игор Герасимов.
"Според експерти след скорошния преврат в Мали африканският печат раздухва темата за предполагаема връзка на новата хунта с Русия. Мали традиционно е под френско влияние, но Франция без успех се мъчи да ликвидира там бойците на "Ал Кайда в страните от ислямския Магреб". Хората са уморени от френското присъствие, миналата година демонстрираха срещу правителството с проруски лозунги и портрети на Владимир Путин, а протестиращи настояваха Москва пряко да се намеси в конфликта вместо ООН и Франция, обвинявана в неоколониализъм", казва специалистът.
"Русия трудно би изместила Франция от Мали, макар че местните власти отдавна се стремят да диверсифицират външната си политика, използвайки противоречията между водещите държави. В страната обаче се говори френски, децата на елита учат във Франция и независимо кой ще бъде на власт в Мали, Париж ще запази ключовите си позиции там", убеден е африканистът Леонид Фитуни.
"Русия не бива да си прави илюзии, че ще заеме в Мали мястото на Франция, натрупала огромен колониален опит и черпеща огромни изгоди от сътрудничеството си с Африка. Франция знае как да държи в подчинение африканските страни с помощта на политически, военни, икономически средства и културни връзки", подчертава историкът Вячеслав Тетьокин.
"Москва може впрочем да използва момента, за да укрепи своите позиции в региона, подобрявайки имиджа си в очите на африканците. Русия трябва да потвърждава готовността си да подкрепя африканските страни срещу неоколониализма, като настоява и за справедлив търговски обмен", казва експертът. И добавя: Тук обаче за жалост трябва да спрем, защото нямаме икономическата мощ, за да заместим някого където и да било. Трябва да поддържаме икономическите, политическите и културните връзки, но за военна намеса не може да става и дума.