След Освобождението в България е имало едва около 100 лекари, по-точно 98 и един зъболекар. Болниците в Княжеството са били 15, от които 7 военни, 5 граждански, 2 частни и една католическа. В официалните регистри се е водел само един зъболекар. Сестринството едва е прохождало, акушерки изобщо е нямало. Българите са гледали на болниците не като на лечебни заведения, а като на място, където отиват най-тежко болните. Фактите за нивото и постепенното развитие на здравеопазването в следосвобожденска България и във Варна разказа в интервю за БТА доц. Георги Маринов от Медицинския университет в крайморския град.
Със съдействието на други ентусиасти доц. Георги Маринов е извършил серия проучвания и е събрал най-новите и интересни факти в книга, издадена по случай 135-та годишнина на Варненското медицинско дружество - първата съсловна медицинска организация у нас.
Всъщност, развитието на здравеопазването се дължи най-вече на личностите, които се заемат с тази твърде тежка за тогавашните времена задача, разказва Маринов. По думите му повечето от медиците са от интелигентни семейства, завършили на Запад или в Русия и, пристигайки в България, започват да прилагат от нулата знанията и опита, който са натрупали. Работили са най-често в примитивни условия, особено в сравнение със съвременните болници, лаборатории, технологии.
Въпросът как са поставяли диагнозите предизвиква усмивката на доц. Маринов, а отговорът е изненадващо прост - с две ръце, една слушалка и знанията си. Той допълва, че в архивите няма кой знае каква информация с каква техника са разполагали болниците в Княжеството, нито пък кой я е купувал - държавата, общините, частни фирми. Официално архивите говорят само, че с приемането на Санитария закон през 1888 година се вменява като задължение на държавата да се грижи за здравеопазването.
Едни от най-светлите личности в родната медицина всъщност са работили във Варна и региона, разказва Маринов. По това време градът е добре развит и привлича много хора. Има военна санитарна служба. Разкрита е и карантинна служба, през която преминават тези, които се завръщат отнякъде /най-често от хаджилък/. Те престояват в изолация 40 дни, за да не плъзне зараза из града. Естествено, в карантинната служба има лекар, който наблюдава ситуацията.
Другото, което подсказва за по-развито здравеопазване в сравнение с другите части на страната, е наличието на две болници. Едната е турска, другата - подарената и издържаната от Параскева Николау. Интересното е, че с волята на дарителя лечението в здравното заведение е безплатно. Лекарят, който работи в болницата, задължително трябва да е с докторат по медицина, а аптекарят - да има диплома от университет. Тяхно задължение е да обслужват всички пациенти - бедни, богати, с умствени проблеми, сираци. Освен това, дарителят Николау посочва изрично - лекарят няма право да взима пари от пациентите.
Първият председател на Варненското медицинско дружество е д-р Михаил Игнатиев - старши лекар на болницата, разказва Маринов. Пристигайки в България, първо работи в Добрич, после се премества във Варна. Макар че е специализирал хирургия, у нас той не се занимава само с тясната си специалност. Когато се заема с болницата в Добрич, цялата организационна работа ляга на неговите плещи, пояснява Маринов. И допълва, че това е характерно за всички лекари от този исторически период - без значение каква е специалността им, те се занимават с всякакви пациенти, изследват, пишат научни трудове и публикуват.