Инициаторите на идеята прокуратурата да се меси в частни сделки - ГЕРБ, премиерът Бойко Борисов и главният прокурор Сотир Цацаров, вчера направиха рязък завой и се отказаха от първоначалния си план.
Новият гласи, че проектът за Граждански процесуален кодекс (ГПК), с който се развързват ръцете на прокуратурата, ще бъде оттеглен и преправен, като навсякъде главният прокурор ще бъде заместен механично с финансовия министър. Оттеглянето беше потвърдено от премиера Борисов минути след като привечер Цацаров заяви в парламента, че "ГПК трябва да последва съдбата на НПК", тоест да бъде оттеглен, пише в. Сега. И до момента обаче не е ясно какви точно допълнителни правомощия ще бъдат дадени на министъра на финансите, който и в момента може да се намесва в сделки, когато е увреден държавен интерес, и дори да ги спира по закона за мерките срещу изпиране на пари.
В петък вносителят Цветан Цветанов оттегли и проекта за изменение на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), с който на главния прокурор се даваше право да спира сделки, които нарушават държавния интерес, за 48 часа без съдебен контрол. Цветанов каза вчера: "Промените в ГПК ще претърпят съществени корекции. Правомощието да сезира прокуратурата за съмнителни сделки, при които е ощетен държавният интерес, ще бъде прехвърлено към финансовия министър. За това настояваха от РБ по време на дебатите при първото четене на законопроекта. Редакциите в поправките ще бъдат обсъдени във вторник в съвета за развитие". Той поясни, че ще бъдат отчетени всички съображения на главния прокурор.
Обратът вчера настъпи след ненадейна совалка на главния прокурор Сотир Цацаров при премиера Бойко Борисов. Там Цацаров обявил, че не иска да се намесва по граждански дела, съобщи пресцентърът му. По време на срещата той заявил, че допълнителните правомощия на прокуратурата, "откровено казано, може да създадат опасни прецеденти в развитието на нормалния граждански оборот". Според прокуратурата Борисов споделил напълно аргументите и се ангажирал да запознае с тях парламентарната група на ГЕРБ. Премиерът се съгласил, че връщането към законодателни решения, отменени от 1998 г., е спорно и следва да се търси друг подход, свързан с права на министъра на финансите като представител на държавата, който подлежи на парламентарен контрол. Мнението на премиера от вчера е точно обратното на позицията му отпреди две седмици, когато лично той лансира спорната идея. Тогава Борисов обяви, че до този ход се е стигнало след негови разговори с прокурори и служби.
Малко по-късно Цацаров се срещна по същата тема и с ръководствата на работодателските организации Васил Велев (Асоциация на индустриалния капитал в България), Божидар Данев (Българска стопанска камара) и Кирил Домусчиев (Конфедерация на работодателите и индустриалците). На разговор на четири очи с всеки поотделно той им обяснил доводите си срещу промените. Работодателите напълно го подкрепили. В разпространената от тях позиция става ясно, че нямат възражения срещу това финансовият министър да получи още права. "Той и сега има право да разваля сделки в определени случаи", коментира пред "Сега" изпълнителният председател на БСК Божидар Данев.
Идеята правомощията, които се даваха на главния прокурор, да отидат при министъра на финансите за първи път бе лансирана от реформаторите по време на правната комисия миналата сряда. Тогава депутатът Петър Славов заяви, че според него не трябва да се дава право на участие в гражданския процес на прокуратурата, а това правомощие трябва да е на министъра на финансите. Според него и сега по закон именно той защитава интересите на държавата по граждански дела. Тогава Славов беше контриран от шефа на правната комисия Данаил Кирилов, който е от ГЕРБ, че с проектите се дават тези права и на главния прокурор, защото министърът на финансите вече си ги има и няма как той да бъде сложен на мястото на шефа на държавното обвинение. Само дни по-късно обаче ГЕРБ вече са точно на обратната позиция и са на път да вкарат министъра на финансите на мястото на главния прокурор.
В момента по закон министърът на финансите е органът, който защитава интересите на държавата по граждански дела. В МФ дори има две дирекции, които се занимават с това. И сега от името на министъра на финансите може да се образуват дела, свързани с държавен интерес. МФ може да иска от съда да встъпи като помагач или контролираща страна по всякакви дела, като от съда зависи дали ще му бъде разрешено.
По закона срещу мерките за изпиране на пари министърът на финансите и сега има право да спира при съмнения за пране на пари и по сигнал на ДАНС операции и сделки за срок до три работни дни. В тези случаи дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС е длъжна незабавно да уведоми и прокуратурата. Тогава прокурорът може да наложи превантивна мярка или да направи искане пред съответния съд за налагане на запор или възбрана. Съдът следва да се произнесе по искането не по-късно от 24 часа от постъпването му.
Вероятно сега правомощията на министъра на финансите да спира сделки и операции ще бъдат разширени и ще се отнасят не само за съмнения за пране на пари, но и за всякакви сделки, които биха могли да навредят на държавния интерес или примерно на националната сигурност. Процедурата ще е същата, но кръгът от сделки и операции, които могат да бъдат засегнати, ще се разшири значително.