ТЕЛК и „реформите” там са нагледен пример как промените не винаги водят към по-добро. И че често и най-добре скроените мечти на хората и мишките остават неосъществени, както казва класикът Стайнбек в един от своите литературни шедьоври. Този извод за пореден път се налага от само себе си след признанията преди дни на самия здравен министър към момента проф. д-р Христо Хинков. Той призна за безобразни закъснения на решения на комисиите по места, които надвишават над 2,6 години?!
Проф. Хинков говори за кошмарите на инвалидите, имащи досег с тромавата и напълно неефективна система на тези комисии в отговор на питане от страна на представител на ГЕРБ. Впрочем прави впечатление, че важните социални проблеми на българското общество се поставят на дневен ред в парламента точно от представители на тази партия – Деница Сачева, Илиана Жекова и още мн.др., освен от опозицията в лицето на ИТН, а също от ДПС и БСП.
Все пак ние, българските поданици, заслужаваме и сме щастливи поне от време на време депутатите да показват загриженост и за собствения си народ, нали!?
Та да се върнем към дертовете на немощните хора, които очакват помощ и съдействие от ТЕЛК-овете по места, след като са влошили своето здраве в резултат на дълги години работа, плащане на данъци и такси в името на своята държава. За съжаление обаче, когато те се нуждаят от подкрепата на социалните институции в напредналата си възраст, получават само огромна доза цинизъм и разиграване от врата на време в същите тези ведомства. Не е ли парадоксално наистина – те осигуряват издръжката на куп високомерни чиновници, които на места, образно казано, и пръста не си помръдват за тях. Нагледахме се на десетки репортажи, показващи инвалиди, немощни хора, които месеци наред живеят без пенсиите си, карат на подаяния и просия от близки и познати, само защото чантаджиите от комисиите не са си свършили работата.
Понеже следя тези проблеми отдавна, ще си позволя да коригирам министър Хинков, който сигурно по недоглеждане пропусна да спомене за батаците в ТЕЛК-Перник, където също забавят решенията си по над 1 година, че и отгоре. Същевременно обаче издават навреме решения на разни алкохолици, които са били трудоустроени от същата тази комисия и чиято пенсия плащаме всички ние. Ми не е нормална тази работа – един си гледа кефа и се налива с пиячка, но получава привилегии вероятно срещу рушвет, а друг се разболява от работа и чака с години реципрочна помощ от държавата!
Повечето не дочакват.
Като капак на всичко трудовите комисии хептен се оплитат като пилета в кълчища и от година на година работят все по-калпаво. Ето, лани направиха промени уж за добро, а то се оказа както винаги, че са все по-зле.
Според министъра, до този резултат са довели промените в нормативната уредба, целящи улесняване и облекчаване на хората с увреждания. От една страна, причина за забавянията бил значително увеличеният поток пациенти към ТЕЛК, което било резултат от факта, че РЗИ вече уведомявали всички с изтичащ срок на експертните решения за необходимостта от редовно освидетелстване. От друга, причина за увеличения брой подадени заявления-декларации за освидетелстване или преосвидетелстване през 2023 г. станали и промените в Наредбата за медицинската експертиза, които включват промяна в Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност или вид и степен на увреждане. Във връзка с тези промени бе дадена възможност на всички лица с увреждания, които смятат, че те са по-благоприятни за тях, да подадат документи за преосвидетелстване извън нормативно определените поводи за тази цел.
Както се знае, у нас има бол царе на оправданията, ерго на некадърните, които не умеят да работят читаво.
Те, за съжаление, са превзели не само ТЕЛК-овете, а и голяма част от цялата здравна система, нереформирана вече близо 35 години. Ще завърша този коментар с разказ на случай, на който се натъкнах вчера в УМБАЛ „Царица Йоанна” ИСУЛ. Неделя е ден за свиждане с болни, както е известно и отидохме да посетим наш близък в отделението по гастроентерология. Нямаше много хора – нито в стаите, нито по коридорите, което може би е улеснение за медицинския персонал. Наложи се да поискаме помощ от дежурната сестра и почукахме на манипулационната. На ентия път отвътре ни отговори сърдит женски глас и се осмелихме да влезем – през три врати открихме сестрата полегнала на едно легло и сърдита, че я безпокоим. Нахока ни набърже и ни натири да си вървим и да не я смущаваме, без никакво притеснение, че заплатата й зависи точно от „досадници” като нас, които й нарушават мързела и безхаберието. Говорим за голяма обществена болница, издържана от нас, данъкоплатците. Защо трябва да се чувстваме като просяци на внимание и зависими там?!
Та такива ми ти работи – непроменени и непроменими…