Какво и как се договориха земеделските производители с управляващите, кои спират да протестират и кои продължават или остават в стачна готовност? Това са все въпроси, които продължават да вълнуват обществото с будна гражданска съвест.
Не е полезно по тях да се произнасят хора, които не могат да различат кон от крава или коза, затова нека да се вслушваме в специалистите, в производителите, в разбирачите, а не в пенкелерите, които сякаш са преобладаващата част от нашето общество, но тяхното мнение не бива да се взема насериозно от сериозни хора.
В белите държави от ЕС подкрепят своите земеделски производители
и така трябва да е в нормалните общества, които са наясно с важността на продоволствието – основа на националната ни сигурност.
Какво ще бъде записано в споразумението между фермерите и властта? Това се пита специализираният сайт за земеделие agri.bg и се обръща за отговор към председателя на НАЗ – Национална асоциация на зърнопроизводителите.
НАЗ остава в протестна готовност до приемане на промените в законите, за които настояват
След маратон от срещи и седмица на протести, в петък представители на Българската аграрна камара и правителството постигнаха разбирателство по спорните въпроси, които изкараха земеделците на протест.
Какво всъщност ще бъде записано в споразумението след като структурите на организациите одобрят финалните текстове? Светлина по въпроса даде председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов.
1. По финансовата част на исканията се разбрахме следното:
Сектор “Зърнопроизводство” ще бъде подпомогнат при следната модулирана ставка:
1.1 От 1-3000 дка - 20 лв./дка (10 лв. до 31 март и 10 лв. до 30 септември)
1.2 От 3000 дка до 6000 дка - 10 лв./дка ( 5 лв. до 31 март и 5 лв. до 30 септември)
1.3 От 6000 дка до 10000 дка - 5 лв/дка ( 2,5 лв. до 31 март и 2,5 лв. до 30 септември)
1.4 Стопанства над 10000 дка ще получат за първите си 10000 дка по горе посочените ставки.
Това, което е важно до уточня е, че вторият транш до 30 септември ще се случи само при удължаване на регламента за помощта за Украйна, който към момента действа до 30 юни.
Относно колегите от другите сектори, това което ще се запише в споразумението е, че ще се осигури достатъчен бюджет, за да се отпуснат до 31 март ставките от март миналата година.
2. По законодателната част се разбрахме следното:
Всички закони, които имат нужда от промяна, ще бъдат написани конкретно в споразумението, а именно:
2.1. Закона за собствеността и ползването
2.2. Закона за арендата
2.3. Закон за браншовите организации
2.4. Закон за Аграрната камара
2.5. Закон за търговията с храни
2.6. Закон на кооперативите
2.7. ЗКПО
Във всеки от тези закони има много конфликтни точки, които е крайно належащо да бъдат променени.
Освен това в т.2 ще бъде записано, че в срок до края на февруари ще бъде подписана втора част с концепция за всеки закон (с изключение на тези, които вече са пред завършване) като бъде точно и конкретно описано какво ще се промени и с каква цел. Като тази втора част на споразумението ще съдържа ясна политическа отговорност за тези промени.
3. По темата с международните позиции на държавата:
3.1. Българската държава ще защитава в Европа позиция, която да защити интересите на българските стопани относно търговията с Украйна.
3.2. Ясна позиция по дерогацията на ДЗЕС 6,7,8 за тази стопанска година. Нещо, което вече е факт и без разписано споразумение.
3.3. Ясна позиция на България относно натиска по линия на зелената сделка.
Освен всичко това министър-председателят пое отговорност при съставяне на бюджета на Министерството на земеделието за следващата година да се вземат предвид всички нужди на земеделските производители преди окончателното му приемане в Народното събрание, като това обществено обсъждане също ще бъде записано вътре.
Колеги, трябва много ясно да си кажем какви са ни проблемите и какви са ни приоритетите, обобщи Проданов. Законодателството, особено в частта поземлени отношения, е единственият ни шанс да създадем устойчиво производство, което да ни даде шанс да инвестираме в напояване и да имаме възможност за по-голяма сигурност в производството. Няма как да говорим за устойчиво селско стопанство без тези всички промени да се случат, пише той в пост в социалните мрежи.
Административната тежест е другият голям проблем на българското земеделие, като този проблем не може да намери своето моментално решение и там се иска изключително много браншова работа.
Национална асоциация на зърнопроизводителите остава в протестна готовност до приемане на цялото законодателство и сме готови да защитим интересите си във всеки един момент, заключва Проданов.
Важен за браншовиците въпрос поставя в публичното пространство отново за пореден път един от най-популярните производители у нас – Красимир Кумчев. Той е производител и агроконсултант с близо 40 години практика, популярен в цяла България като „Ябълковия крал”, който преди година изкорени своите градини, принуден от калпавите политици у нас и навън. Преди десетина години той създаде методика за индивидуално разпределение на субсидиите в селското стопанство, целяща да ограничи кражбите и корупцията в тази сфера.
КОЛКО ОТ АСОЦИАЦИИТЕ СА ИМИТИРАЩ ПРОДУКТ
Над петнадесет години не стигнаха т.н. БРАНШОВИЦИ да се преброят.
Едни казват били двеста, други малко повече!
И когато им се подскаже как това да стане - мълчат! Защо?
Преди години предложих как е редно да стане.
ПОВТАРЯМ ГО:
В Анкетната карта/попълва се всяка година от ЗП/ се вписва още един ред с въпрос:
- Членувате ли в браншова организация?
- Ако ДА - в коя?
- Приложете платежно нареждане за платен членски внос за предходната година.
Т.е. не Асоциациите да ДОКАЗВАТ колко членове имат, а самите производители да ДОКАЗВАТ членството си.
И всичко си идва на мястото!
Вчера писах, че след петнадесет години
Европа се съгласи с твърдението ми, че Общатата селскостопанска политика е СБЪРКАНА.
Няма да мине много време и ще се наложи да се разбере, че и реформата в селското стопанство минава през един План.
Не вярвате?!