Ей това е чистата, неподправена и ненапудрена истина за живия живот в милата ни татковина. Политици и чиновници у нас се надпреварват как да съсипват и затриват малки и средни производители, вместо да ги подпомагат, както правят в нормалните държави. Може би нашите щяха да подкрепят трудолюбивите и инициативните, ако милееха за род и родина, а не се занимаваха само и единствено със задоволяване на собствената си неограничена и ненаситна лакомия.
Тези дни едно поредно семейство от стралджанското село Индже войвода, занимаващо се с пчеларство обяви, че закрива своята фирма, изградена с много труд и усилия и напуска България:
„Напускаме, защото явно се превърнахме в заплаха за болните амбиции на някой, който се крие зад държавния апарат и използва ресурса му, за да ни унищожи”.
Думите на мъка, обида и огорчение от родната действителност са на известния, номиниран за Фермер на годината и пчелар на годината, печелил награди и от Брюксел Димитър Станчев. По доноси на разни недоброжелатели и завистници службите за контрол, които иначе се правят на заспали лисици и с фенер неможеш ги откри, спукаха земеделската фамилия от проверки. Затова многодетното семейство с 4 деца напуска България.
В такива случаи мъдрите, препатили българи са наясно, че могат да се жалват само на Арменския поп.
Само преди месеци при „него” бе отпратен и друг дългогодишен производител на български ябълки в Пловдивско – Красимир Кумчев. Той бе принуден от безхаберието на хрантутниците във властта да изкорени своята плодородна ябълкова градина и да заличи емблемата на своя професионален дълъг живот.
Преди него пак хрантутниците принудиха десетки производители и собственици на овощни и зеленчукови градини от всички краища на страната да се откажат от своята най-благородна дейност – да произвеждат храната на своите сънародници и не само.
Тъжно е, че има не един и два такива случаи, а безброй , които доказват само едно – държавата е мащеха за предприемчивите, трудолюбивите и почтените.
И рай за всякакви шарлатани и измамници от всякой род и вид. Преди България е учила Европа на земеделие и градинарство. Днес купуваме буклачавите им храни, неспособни дори да си извоюваме правото сами да си ги произвеждаме чрез разумни квоти. Срамно и обидно е, че погазихме и поругахме така и всякак паметта на нашите предци, а от речниците ни поколение след поколение се заличават понятия като достойнство и духовни ценности.
Мен ме е срам, за вас не знам.