Защо се вторачваме в единични гнили дървета, вместо да гледаме цялата, здравата гора

Откакто започнаха протестите на зърнопроизводителите си задавам този въпрос, провокиран от пропагандните писания, целящи на всяка цена да се омаскари бунта на производителите. Преднамерената акция не успя, ако се доверим на  „Алфа рисърч”, която замери, в преразказ, че 52 на сто от българите подкрепят идеята за защита на родното, срещу 37 на сто невярващи в българското.

Независимо от сключения мораториум между протестиращите и правителството, този бунт бе показателен в много отношения, но и за характеропатиите на мнозина наши сънародници. Това са онези, които се вторачиха в богатствата на 12 човека и се заеха да ги лансират в публичното пространство, докато в останалите четири държави – Полша, Унгария, Словакия и Румъния бранеха със зъби и нокти своите фермери. Вторачени да смятат доходите на 12-те, впрочем реализирани по правилата на ЕК, определяща и квотите, и субсидиите,

забравиха за интересите на останалите до 70 000 производители.

Познавам хора сред тях, които дори коли нямат.

Но както и да е.

Много спецове се навъдиха из социалните мрежи и някои медии, в обсъждането на темата се включиха и които знаят, и на които речта им изпреварва мисълта.

Истината е, че зърнопроизводството е единственият отрасъл, който засега е печеливш в селското ни стопанство и внася 9 МИЛИАРДА лева в БВП. Да, субсидиран е, но е така и за всички останали страни членки в ЕС. По повод на протеста сега се забелязва как с нескрита злоба и завист се коментира и тази тема. Правят го разни диванни „експерти”, които надали биха излезли на полето, влезли в обора или в градината.

Вярно е, че земеделието се нуждае от реформи и то не от сега, а от много години насам. Неведнъж съм канила експерти да говорят по темата. Многократно съм писала и за това, че богаташите сред зърнопроизводителите са такива, защото отговарят на условията и изискванията, които ни се налагат от ЕК от 2007 година насам. Плащат им се субсидии на декар, а те имат най-големи площи. Не е справедливо, разбира се, но както знаете не е луд, който яде зелника, а който му го дава. Освен това съм готова да се обзаложа, че такива "гнили" дървета има много повече във всяка една друга област от стопанския живот у нас.

Преди близо десетина години ЕС сложи таван на субсидиите, защото чак евробюрократите видяха, че евро парите се трупаха все в едни и същи джобове – тези на собствениците на много декари. Таванът, който тогава беше въведен, е до 300 000 декара, но родните тарикати намериха цаката и на този лимит като прехвърлиха части от своята собственост на свои приближени и така си богатеят до днес.

Също така е известно, че

селското ни стопанство беше съсипано и разнебитено до основи през изтеклите 30 години.

До такава степен, че остана и без поливни системи, та сега щели били да правят нови! България от градината на Европа, беше превърната в производителка на зърнени култури и снабдителка с фуражи.

Затова е крайно време точно сега да се заговори за спешните реформи, от които се нуждае цялостното ни земеделие. А не само на парче да се решават проблеми на преработвателите на олио, да се дадат на тези едни пари, а на другите – други.

Не му е никак лесно на земеделския министър в момента. Той не е партийна креатура, беше предложен лично от премиера Денков, поради което и се опитва да му е лоялен. Но като човек от преработвателната област, е наясно с кривиците в земеделието. Да не споменавам, че влиза в едно ведомство, което от години е като партиен осарник или змиярник, ако предпочитате. Но ако успее поне да сложи началото на някакви изменения в статуквото, ще е добре.

Ето какво коментира един от най-уважаваните от мен производители, който познава истински проблемите в сектора.

Красимир Кумчев е производител и агроконсултант с близо 40 години практика.

Преди десетина години той създаде методика за индивидуално разпределение на субсидиите в селското стопанство, целяща да ограничи кражбите и корупцията в тази сфера. Политиците обаче я четат и явно не искат да спират нито рушветите, нито корупцията и не я приемат вече над две петилетки, нито пък предлагат каквото и да е друго за изправяне на кривиците в ресора:

„Селското ни стопанство е в кома.

И то не от днес.

Мисля, че протестът трябваше да дефинира като основно искане държавата да осигури еднаква КОНКУРЕНТНА СРЕДА с останалите страни-членки на ЕС и с тези, които внасят храни в България.

Страхувам се, че ако това не стане, вероятността да се похаби огромната енергия на протестиращите е налице.

Конкурентна среда означава не само изравняване на субсидиите, но и спазване на екологичното законодателство на ЕС.

Което категорично не се спазва от Украйна, Турция , Северна Македония и т.н..

Така, както сега са формулирани исканията, дори и протестът да успее / дай Боже /, няма да доведе до решаване на основното - повишаване на родното производство.

Нужна е реформа.

Без такава, нещата ще си останат такива, каквито са си”.

Напълно споделям това мнение. Не искам да слушам врели-некипели за това, че украинската пшеница и слънчоглед били по-евтини от българските, защото това просто не е вярно, но пък е за наша сметка – и финансова, и здравословна.

На кого да вярваме – на БАБХ, които твърдят, че украинската пшеница няма тежки метали, или на председателката на хлебопроизводителите Мариана Кукушева, която каза, че няма да правят хляб от тази пшеница, защото имала тежки метали?

На преработвателите на олио, които ни уверяват в едно за цената и изкупуването на родния слънчоглед, или на производителите му, които заявяват съвсем друго?

Лъжа е, че цените ще паднат, ако вносът е налице.

Впрочем, много „неприлично” ли ще е да попитам: кои са вносителите, защо не ги покажете на светло?!

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Последвайте канала на