Защо за нашите рани лекари няма

По-рано днес пуснах информацията, предоставена ми от ИПИ, според която в 14 български общини в България хората нямат лекари!? Това се случва в 21 век в страна, членуваща в ЕС и НАТО и с претенции за лесен достъп на нуждаещите се до здравеопазване.
Фактите обаче казват друго, а когато фактите говорят, би трябвало и най-заклетите демагози да млъкнат.

ИПИ: В 14 общини няма нито един лекар през 2021 г.

Твърдението за достъпност до здравеопазването не е мое, а споделено от много водещи медицински специалисти в различни области, с които съм разговаряла през годините. Може би те имат основание за своите убеждения, стъпвайки обаче върху други, удобни за тях факти - че нуждаещите се не чакат по половин година за операция или друга интервенция, както се случва в някои други държави. Съгласна съм също така, че там лекуването струва много пари, но поне си имат лекари, при които могат да отидат и след година чакане.

У нас обаче вече се оказва, че има българи, които са си плащали осигуровките през целия си трудов живот, а днес в техните общини вече няма доктори.

Затова е виновно разбира се държавното управление, т.е. отсъствието на такова на всички нива и във всички институции, не само в здравеопазването и така е вече повече от три десетилетия.
Тези, които партийната система ни пробутва от избори на избори доказаха през годините, че не им пука за българите и това личи по съсипията на държавата ни, която вече по численост на живеещите тук е има-няма колкото една голяма и успешна досега фирма.
За какво здравеопазване изобщо да си говорим като има цели общини без лекари!? Защо трябва да обучаваме лекари по държавни поръчки, а те после да напускат страната и тук да няма кой да лекува?! Как държавата налива пари в частни лечебни заведения, които после дерат по няколко кожи от пациентите, а същевременно не прави никакво планиране за осигуряване на доктори във всички общини!?

Не само лекари, в много общински центрове затвориха аптеките и хората трябва да пътуват да областните общински центрове, за да си купуват лекарства и медикаменти.
Всички тези дертове допълнително разболяват хората, а после се чудим защо сме станали такава кекава нация и водим статистиките по смъртност още от 2015 година, не от вчера и днес. Дори не ми се отваря дума тук отново за качеството на лечение и на обслужване в здравните заведения, които е по-удачно да наричаме търговски, защото колкото и да си осигуряван там от санитарката до доктора и обратно те гледат в ръцете какви пари ще им бутнеш, а ако не го направиш - изобщо не те поглеждат.
Много въпроси си задават българите, попържат властта за нейната тотална незаинтересованост към проблемите им и вероятно затова най-нормалното нещо е отпорът им чрез отказа им да "им гласуват на тези".

Парадоксално е, че парите за здраве от бюджета се увеличават от година на година, а качеството на услугите там пада.

Публична тайна е, че парите ни за здраве се харчат на тъмно. Последният бюджет за тази сфера от обществения ни живот, бе малко над 2,7 милиарда лева. Напрактика имаме хем скъпо, хем лошо здравеопазване.
Поради цялата безнадежност, че е възможно нещо да се промени след три десетилетия и продължаващи ялови обещания за реформи, които все не се случват, се сетих за думите на Неру, които най-добре ни обрисуват:
„Раните, които сам си си нанесъл, винаги заздравяват по-бавно от тези, които ти е причинил противникът.“   

Последвайте канала на