Тези дни от НСИ признаха, че официалната инфлация у нас минава 18% и повечето българи, които се изхранват чрез заплатата си изтръпнаха, защото е известно, че сме най-бедната страна в ЕС, заплатите и пенсиите тук са най-ниски, а цените се вдигат в пъти нагоре. Какъв е изходът този Параграф 22 и какво направи или не направи държавното управление за овладяване на тези процеси? Какво ще стане с бюджетите за тази и за следващата година? Защо политиците ни вече не могат нито да си говорят нормално, нито да управляват ефективно? Разговарям по тези теми с експерта Драгомир Стефанов, финансист, доцент в катедра "Недвижима собственост" в УНСС. Той е председател на ПП "Движение Гергьовден", която е в съюз със СДС и ГЕРБ на последните редовни и парламентарни избори.
Българите надали са очаквали НСИ да извади данни за инфлацията, защото усещат през джобовете си всекидневно тежестта на поскъпването. Реалната инфлация, особено при стоките от първа необходимост, отдавна задмина 20-те процента. Краткият отговор на вашия въпрос е:Не, няма бърз изход от тази спирала, в която влязохме. Важно е да се уточни, че ние доброволно и в пълно съзнание влязохме в този капан. Правителствата много добре знаеха, че финансовите инжекции, които се правиха по време на Ковид пандемията, ще доведат до засилване на инфлацията. По-разумните общества успяха да се предпазят от по-силната инфлация, особено онези от еврозоната, където тя е 8-9%. При нас не е така и не е лошо критиците на приемането на еврото у нас да се замислят сериозно по въпроса: какво се случва у нас по време на криза и какво в държавите от еврозоната?
Според мен инфлацията ще продължава да расте, няма да бъде овладяна поне до края на тази и може би до второто-третото тримесечие на идната година. Тя ще бъде последвана от икономическа рецесия, т.е.почти ще изчезне икономическият растеж, което е още един проблем, тъй като това ще доведе до ограничени възможности да се гласуват социални мерки в помощ на най-уязвимите групи в кризата.
Българските правителства дотук направиха всичко възможно да подсилят инфлацията.
Живеем в политическа нестабилност, която обикновено води до това правителствата, макар и да са временни, търсейки бързи политически дивиденти да предприемат някои не много уместни социални и други политики, които допълнително засилват инфлацията. Примерно, преди малко аз самият заредих гориво за колата си - газта с държавната помощ от 25 ст. на литър, се движи между 80-90 стотинки, в зависимост от бензиностанцията. Т.е. тя е на нива отпреди започването на войната в Украйна. Каква е логиката на това и кого стимулираме по този начин?! Ако в страната ни съотношението между стойността на газта и бензина традиционно 1:2, в момента е 1:3,5. Ето такива недобре обмислени, на пръв поглед добри социални мерки, водят до натрупването на дисбаланси, които със сигурност после много трудно могат да бъдат коригирани. Те ще увеличат задлъжнялостта на населението, на дисбалансите в обществото.
Подобни примери видяхме и по отношение на пенсиите, на детските надбавки и др..Лесните, бързите решения много често вземани под напора на обществения натиск като цяло впоследствие генерират неприятни икономически последици като висока инфлация, нисък икономически растеж, засилващо се нарастване на задлъжнялостта както на държавата, така и на гражданите.
Държавата трябва да е най-яркият символ на това каква политика ще предприеме едно управление.
Проблемът е, че ние нямаме редовно правителство, не съм оптимист и че ще го имаме в следващите месеци, а вече закъсняваме с приемането на бюджета за следващата година, а ще е нужно и актуализиране и на действащия за 2022г. Ето това вече са реалните измерения на кризата и несигурността у нас. Струва ми се, че нашите политици подхождат с лекота като се карат като малки деца и не успяват да озаптят егото си. Едните казват:"Вие ни съборихте правителството и няма да си играем с вас", другите им отговарят:"Като сте толкова хубави, защо хората не гласуват за вас" и става малко като в детската градина, но от всичко това страда редовият български гражданин.Не съм оптимист, че ще приемем бюджет изобщо, но ако все пак се случи, той ще е популистки като предходният. Защото ситуацията отново е предизборна и пак политическите партии се надпреварват коя да предложи по-екстравагантни решения за социално подпомагане, което води до засилване на инфлацията, както вече казах.
Големият въпрос пред обществата, не само в България, е проблемът с лидерството.
Убеден съм обаче, че на политиците ни е нужно повече спокойствие, търпение и държавническо мислене. Да загърбят малко своето его и да спрат да чертаят ограничителни линии помежду си. Разделението вече от политиците се насади и пренесе и върху хората, избирателите, а това много трудно ще се лекува занапред, защото хората не искат дори да си говорят със своите опоненти. За огромното напрежение, не приемане и отрицание на всичко и всички в нашето общество, определено вина носят политическите дейци. За да излезем от кризите и да се спасим като нация и държава, трябва да търсим какво ни обединява, а не какво ни разделя.