Мика Зайкова пред novini.bg: Бедността и неравенствата у нас, са в резултат на калпавите политики и политици досега

Известно е, че сме най-бедната страна в семейството на ЕС. По степен на неравенства между отделните социални групи в обществото, също сме първенци. Всички тези водачества на страната ни в черните статистики, на целенасочени политики ли се дължат? Разговарям по тази болна за страната ни тема с финансовия експерт и доктор на икономическите науки доц. Мика ЗайковаМика Зайкова е родена на 2 февруари 1942 година в София. Завършила е Минно-геоложкия институт,, която е и дългогодишен синдикален общественик. Тя бе депутат в съставите на 45-то и 46-то Народно събрание от квотата на ИТН.

Първенци сме на Стария континент по бедност и неравенства и това не го измислям аз, а го показват данните на Евростат.

Тези дни гледам разговорите сред депутатите в Народното събрание, които спорят затова има ли или няма ръст на минималната заплата, пенсия, ръст на осигурителния доход. Обаче те не знаят изглежда, че България е най-бедната страна в ЕС. Също така е по-бедна от Черна гора, Северна Македония и др..Най-големите неравенства не само по доходи, а и в стандарта на живот у нас във всички области не само продължават, а и се влошават.
Данните на Евростат от м.г. показват реалното състояние на бедността у нас от предходната година, тъй като бе публикувано в началото на 2021 г. Новите данни още не са излезли, чакаме ги.

Досегашните показват, че България е на първо място по неравенство на доходите.

Разликата между двайсетте най-бедни и 20 най-богати хора у нас е 8,2 ПЪТИ.

За сравнение тези стойности осреднено за останалите европейци са 5 пъти. Има страни с разлики 1-2 пъти и сред тях не са само най-богатите, които знаем. В този списък са и Словакия, Полша.
Подоходното неравенство се измерва с един коефициент по името на създателя му "Джи", който показва на практика отклонението от перфектното състояние на нещата. Да вземем за пример минималната заплата и минималната пенсия. Първата сега е 650лв., април трябва да стане 750 лв. Тези суми обаче са облагаеми и реалният доход, който влиза в домашните каси на хората, е 503 лв., а от април нататък, представете си, ще нарасне на цели 508 лв.!
Същевременно издръжката на един човек в държавата ни за декември м.г.е 1148 лв.

Това означава, че всички, които работят на минимална заплата досега, са работещи бедни.

Ако през минали години на тези хора са им давали по нещо под масата, нерегламентирано, то сега бизнесът няма пари и тока да си плати.
В обществения сектор на минимална заплата работя близо 42 000 души, около 8,5%. В частният сектор обаче на минимална заплата работят 91 на сто от заетите-близо над 450 000 души.
Представяш ли си колко много са работещите бедни у нас!

Ако сравним по този показател нещата с минималната пенсия, ще видим, че тя се вдигнала на 370 лв., с издръжката на човек, то няма за какво да говорим. А пък като прибавим към всичко казано дотук и сегашното състояние на инфлацията, то нещата стават катастрофални.
Според мен и някои мои колеги, инфлацията ще достигне двуцифрен размер, не гледайте официалната, която се съобщава.
Дано да е 10%, а не повече. Бедните са много ощетени, защото продуктовата инфлация е много по-висока. Осреднена тя е 15-18% и е за основните продукти от първа необходимост. Всичко това е кошмар за бедните, защото в България разликата между 10 бедни семейства и 10 богати по отношение на продуктите от първа необходимост, е 10-15 пъти.

Отговорност за всичко това носят политиците.

Имаме тежки демографски проблеми, а данъчната ни система въобще не е подходяща за реалностите ни.
Примерно няма необлагаеми при ниските доходи. И последните години се засилва тенденцията бедните да стават по-бедни, а богатите по-богати.
Страшно е, че ДДС у нас е с еднакъв процент. В ЕС 19 страни има ДДС до 10%, а ние с голите задници - имаме 20 на сто ДДС върху храните. Например Малта, която не е най-богатата страна, има ДДС върху храните 0%. В Полша е 3 на сто, а в Северна Македония, Сърбия, Черна гора и др., тези проценти също са ниски. Така че това зависи от политиката на съответните управляващи.
По отношение на цената на тока, така актуална сега, в други държави тя е 9%, а при нас е 20%.
Затова мисля, че данъчната ни политика не е преценена реално, съобразно неравенствата у нас.

Съществува съвсем реална опасност от социално изключване на много българи,

които не могат да свържат двата края, както казва мъдро народът ни.

Бюджетът ни предлага много щедри трансфери по отношение на различни социални слоеве. Но като погледнеш по-внимателно, виждаш, че хората с инвалидни доходи са ощетени, защото онези с висока инвалидност се нуждаят не само от пари, но и да създадеш условия за реализация на пазара на труда. Всеки човек иска да се реализира в обществото и затова европейските ни партньори правят много в тази посока. Ние какво правим - даваме им там оскъдни пари, които за нищо не стигат, правят само бели сред роднините.
Както знаете, България продължава да е страната с най-ниска минимална работна заплата. Дори Румъния ни изпревари. Всеки може да види какви са тези суми в страните от ЕС.
Ето защо ми иска всички тези господа, които говорят глупости на търкалета от парламентарната трибуна, да видят реално в какво състояние се намират близо 80 на сто от българите.

В продължение на 32 години нацията ни целенасочено и умишлено бе опростачвана.

Преди това бяхме еднакво бедни, но нямахме клошари. Сега сме по-назад и от онези, на които гледахме с пренебрежение.
Качеството на средното образование, и на всички останали обучения, рязко се понижи.
Вижте какво ни е здравеопазването и какво струва на нормалните хора ползването му, както и цените на лекарствата - кошмар!
Кой се интересува от всичко това?!
Ние сме държавата, в която младите напускат училищата, защото не искат да се учат.
По региони неравенствата също са огромни. Примерно в Северозапада нещата са трагични.
У нас има цели етноси, които не желаят да работят, а ние да ги хрантутим. Съществуват млади хора, които нито работят, нито учат. Такава социална система е дълбоко сбъркана. Пари има, но ни трябват компании с високи технологии.
Днешните управляващи имат богат материал за размисъл. Разбира се реформи не се правят за 3 месеца, но могат да се опитат да направят поне по едно нещо в своите сфери, което да е за добро за хората и да стигне до тях.

Последвайте канала на