ГЕРБ е дясноцентристка популистка, консервативна и проевропейска политическа партия в България. Тя е основана на 3 декември 2006 г. по инициатива на кмета на София Бойко Борисов, на основата на създаденото по-рано през същата година гражданско сдружение с име „Граждани за европейско развитие на България“ и абревиатура „ГЕРБ“.
Съкращението ГЕРБ не е абревиатура от Граждани за европейско развитие на България по аналогия с едноименното сдружение, а е дума, официално название на партията, съгласно нейния устав.
В края на март 2006 г. в Софийския градски съд е регистрирано гражданско сдружение под името „Граждани за европейско развитие на България“ с председател Душана Здравкова, а заместник-председатели са Цветан Цветанов и Красимир Велчев. Цветан Цветанов е близък до Борисов още от Министерството на вътрешните работи (МВР). Той е и заместник-кмет на Борисов, когато Борисов е кмет на София, но по-късно подава оставка, за да стане председател на партия ГЕРБ. Самият Борисов не е в ръководството на организацията, но е считан за неформален лидер и ГЕРБ е възприемана като негова организация.
Официално целта на сдружението е „развиване на гражданското общество във връзка с европейското развитие и благоденствие на България“, а предметът на дейност е „създаването на информационен фонд в помощ на гражданите и членовете на сдружението“. Въпреки това Бойко Борисов многократно изказва намерения организацията да участва в избори или като се трансформира в партия, или чрез друга партия или партии. Според Борисов политическата ориентация на сдружението е дясна и затова естествен партньор той вижда в ПП СДС. На 3 декември 2006 г. гражданската организация ГЕРБ прераства в партия ГЕРБ.
За председател на новоучредената партия е избран Цветан Цветанов, който предварително подава оставка като заместник-кмет на София, тъй като по закон не може да съвместява двете длъжности. По устав, председателят на партията ще се избира от Националния съвет на партията за срок от 3 години с обикновено мнозинство. Членове на ръководните органи не могат да бъдат щатни или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Българската народна армия.
Още от създаването на гражданската организация ГЕРБ, социологическите проучвания сочат една евентуална партия на Бойко Борисов като втора политическа сила след ПП БСП. Според проучване от декември 2006 г. партия ПП ГЕРБ е втора политическа сила (с 13 – 15%) по симпатии сред населението след ПП БСП (24 – 26%) и преди ПП ДПС и „Атака“ (и двете с по 7 – 9%) и ПП СДС (5%).
На изборите за 41 Народно събрание, проведени на 5 юли 2009 г., партията спечелва изборите с приблизително 39,7% (данни на ЦИК от 99,88% от протоколите).
На изборите за български представители в Европейския парламент (ЕП) през 2007 г. ПП ГЕРБ се регистрира самостоятелно (не е в коалиция), но е с подкрепата на гражданско сдружение „Европейски демократичен път“ (ЕДП) и БЗНС-НС. Председател на Предизборния щаб на ГЕРБ е неформалният водач на партията Бойко Борисов. На първо място в листите лично Борисов поставя Душана Здравкова, председателят на гражданското сдружение ГЕРБ. На трето място е Николай Младенов от ЕДП. Според Борисов, вкарването в ЕП на четирима – петима депутати е в рамките на възможностите на ПП ГЕРБ.
На местните избори същата година ГЕРБ успява да спечели в някои големи градове, сред които Бургас.
На 7 юни 2009 г. ГЕРБ печели в изборите за членове на Европейския парламент с 24,36% от гласовете, срещу 18,5% – за „Коалиция за България“, оглавявана от БСП, и 15% – за ДПС. Според ЦИК избирателната активност за страната е 37,49% .
На 5 юли 2009 г. ГЕРБ печели парламентарните избори с 39,72% от гласовете, повече от два пъти от резултатите на „Коалиция за България“ (17,70%). Според ЦИК избирателната активност за страната е 60,20%. За ГЕРБ дават подкрепата си близо 1,7 млн. български граждани, което осигурява 117 (от 240) мандата в Народното събрание.
На 6 юли 2009 г., след спечелването на парламентарните избори, Бойко Борисов започва обявяването на имената на министрите от бъдещия кабинет и също заявява, че ще закрие някои от министерствата от предишното правителство. На 15 юли 2009 г. e връчен мандат на Бойко Борисов за формиране на правителство. На 27 юли 2009 г. правителството с министър-председател Бойко Борисов встъпва в длъжност.
На 19 януари 2011 г., след серия от корупционни скандали свързани с подслушване, включително и на премиера, министър-председателят Бойко Борисов инициира гласуване на вот на доверие на правителството. Същия ден прокуратурата обявява, че не може да се докаже автентичността на направените записи, тъй като оригиналите са унищожени. На следващия ден Народното събрание гласува вота на доверие, като депутатите дават подкрепата си на правителството „за цялостната му политика“. „За“ вота гласуват 140 депутати, „Против“ – 60 депутати от БСП и ДПС, а „Въздържал се“ – 14 депутати от „Синята коалиция“.
Това е вторият вот на доверие в историята на Република България, искан от управляващ министър-председател, и първият успешен. Заради подкрепата на националистическата партия Атака, ГЕРБ е критикувана многократно, например от Партията на европейските социалисти по повод търсената подкрепа по време на вота на доверие през януари 2011 г.
През март 2013 г. правителството на Борисов подава оставка, която е приета от Народното събрание с 209 гласа „за“, 5 „против“ и 1 „въздържал се“. Причината са масовите протести в цялата страна против монополите на енергоразпределителните дружества.
За президентските избори през 2011 г. ГЕРБ обявява, че ще се яви самостоятелно, кандидатът за президент Росен Плевнелиев е обявен на 4 септември 2011 г., за вицепрезидент е предложена Маргарита Попова. Мотото на ГЕРБ за президентските избори е „Градим България“, а за местния вот то се повтаря с името на съответния град: „Градим София“, „Градим Варна“, „Градим Бургас“ и т.н.
На първия тур от президентските избори Плевнелиев и Попова водят (с 40,11%) пред кандидат-президентската двойка на БСП Ивайло Калфин–Стефан Данаилов (28,96%). На проведения балотаж Плевнелиев и Попова печелят с 52,58% (1 698 136 гласа) срещу кандидатите на ПП БСП.
По предварителни резултати на местните избори ГЕРБ получава 1583 общински съветници (ръст в сравнение с изборите през 2007 г., когато получават 856 съветници), а издигнатите от тях кандидати за кметове печелят в Столична община (на първи тур) и в общините Бургас (на първи тур), Варна, Русе, Стара Загора и други.
Началото на предизборната кампания на ГЕРБ се поставя на 7 април 2013 г. в зала Арена Армеец София, където се провежда Национална конференция на партията. Мотото на кампанията е „Имаме воля“. Пред повече от 14 000 членове и симпатизанти на партията са представени водачите на листите в предстоящите избори на 12 май. Националната конференция завършва с 30-минутна реч на Бойко Борисов, в която той представя приоритетите на ПП ГЕРБ в следващия мандат. Един от основните моменти в пресконференцията е „Няма друга партия освен ГЕРБ, която да може да спре бившите комунисти към властта.“.
На 12 май 2013 г. се провеждат предсрочни парламентарни избори. След изпълнена със скандали кампания, ГЕРБ спечелва 30.535%, което ѝ отрежда първото място, без да има мнозинство. За ГЕРБ гласуват 1 081 605 души. Въпреки този успех, поради политическото противопостававяне, останалите партии, представени в парламента – БСП, ДПС и Атака, декларират, че няма да се коалират с ГЕРБ.
В програмата на ГЕРБ за изборите през 2014 г. е записано да бъдат обединени НАП и Агенция „Митници“, което до края на мандата на 43-тото Народно събрание (януари 2017) не се случва.
В началото на 2020 г. след скандала, станал известен като "апартаментгейт" с партията се разделя дясната ръка на Борисов Цветан Цветанов. Година по-рано той е принуден да напусне председателското място в парламентарната група. Въпреки изострянето на отношенията му с Борисов, Цветанов първоначално остава член на ГЕРБ. След няколко месеца обаче подава заявление за напускане и създава своя формация - Републиканци за България, която за пръв път ще се яви на парламентарните избори за 45-тото Народно събрание.
Участия на ПП ГЕРБ в правителства
Първо правителство на Бойко Борисов (27 юли 2009 – 13 март 2013) – самостоятелно
Правителство на Марин Райков (13 март 2013 – 29 май 2013) – служебно
Правителство на Георги Близнашки (6 август 2014 – 7 ноември 2014) – служебно
Второ правителство на Бойко Борисов (7 ноември 2014 – 27 януари 2017) – коалиция с Реформаторския блок
Трето правителство на Бойко Борисов (4 май 2017 – настояще) – коалиция с Обединените патриоти
