Предвид, че жизненият минимум е около 1 500 лева за 2024 г., минималната работна заплата е доста под това число. Ние имаме БВП, но има една държава, която измерва брутното щастие, тоест колко са щастливите хора в тази държава и колко ходят по улиците и не се усмихват. При нас по-скоро много хора не се усмихват, те са смачкани от тежестта на живота. Ако в големите градове все пак има някаква работа, има някакви по-нормални доходи, то извън големите градове положението е трагично.
Това заяви в ефира на „Здравей, България” Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ "Подкрепа".
„Към момента ръстът е реален, защото конкретно при минималната работна заплата, ясно е че е 20% на фона на – увеличение 1,7 на производителността и 6,3 инфлация. Тоест към момента имаме реално увеличение. То е такова по сбърканата формула, която беше приета в Кодекса на труда – половината от осигурителния доход. Но не трябва да бъде така. Това е заплата, защото трябва да се изработи, в противен случай идва момента, в който идва сметката. Тази сметка някой трябва да я поеме”, посочи Ивелин Желязков, директор "Тристранно сътрудничество" в Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Според Желязков може някои от административните мерки в сектора да се подобрят. „В закона за счетоводството е възприета т. нар. счетоводна европейска директива. Праговете за задължителен одит на предприятията в България са 4 пъти по-високи от допустимото от години. Това натоварва фирмите с излишни разходи, ако бъдат спестени те – могат да бъдат инвестирани”, добави той.
"Производителността на труда зависи основно от работодателя, не от работника. Той произвежда толкова, колкото му позволява средата, в която той съществува. Производителността на труда се измерва с едни показатели, които нямат нищо общо с това, което е заплата”, посочи Кацарчев.