Европейската централна банка (ЕЦБ) понижи водещите си лихви с 25 базисни пункта - първото намаляване от 2019 г.
Основната лихва по рефинансирането, лихвата по пределното кредитно улеснение и депозитната лихва на централната банка на еврозоната се свиват до съответно 4,25 на сто, 4,50 на сто и 3,75 на сто.
Това е първото намаляване на референтните ставки по рефинансирането и пределното кредитно улеснение (инструмент, който дава на банките възможност получават от ЕЦБ ликвидност овърнайт – бел. ред.) от март 2016 г., а за лихвата по депозитите - от септември 2019 г.
Между юли 2022 г. и септември 2023 г. ЕЦБ вдигна лихвите си с общо 450 базисни пункта с цел да забави галопиращата инфлация в еврозоната, която през октомври 2022 г. достигна максимум от 10,6 на сто.
За май 2024 г. Евростат отчете инфлация от 2,6 на сто.
Прогнозите на институцията за общата и базовата инфлация се преразглеждат нагоре спрямо очакванията от март. За общата инфлация сега се очаква средна стойност от 2,5 на сто през 2024 г., 2,2 на сто през 2025 г. и 1,9 на сто през 2026 г. За базовата инфлация, която не включва цените на енергията и храните, се предвиждат средни стойности от 2,8 на сто тази година, 2,2 на сто догодина и 2 на сто през 2026 г.
За икономическия растеж на еврозоната ЕЦБ очаква ускоряване до 0,9 на сто тази година, 1,4 на сто през 2025 г. и 1,6 на сто през 2026 година.
Управителният съвет е решен да гарантира завръщането на инфлацията към средносрочната цел от 2 процента и се ангажира да поддържа "достатъчно рестриктивни лихвените проценти толкова дълго, колкото е необходимо за постигането на тази цел", подчертава ЕЦБ.
Решенията относно лихвените проценти ще се основават на оценката за перспективите за инфлацията в светлината на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на базисната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика. Управителният съвет не се ангажира предварително с конкретна траектория на лихвените проценти, се подчертава в прессъобщението.
ЕЦБ съобщава също така, че през втората половина на годината ще намали наличностите на евросистемата от ценни книжа по Програмата за изкупуване на ценни книжа при извънредни ситуации (PEPP) средно със 7,5 млрд. евро месечно, отбелязва БТА.