Българска камера лети към Луната

Pixabay
share

Българска камера лети към Луната, съобщи в интервю за БТА главният ѝ конструктор инж. д-р Петко Динев.

Уредът е монтиран на израелския космически апарат "Берешит", изстрелян на 21 февруари от космодрума Кейп Канаверал във Флорида и изведен в траектория към Луната от американската компания "Спейс Екс". Българската бордова камера направи "селфи" и засне Земята от разстояние 37,6 хиляди километра на националния ни празник Трети март. Снимката е толкова хубава,че ясно се вижда Австралия, съобщи израелското дружество "Спейс Ай Ел", което ръководи мисията.

Летящата към Луната камера е от линията Bobcat, създадена във фирмата на казанлъчанина Петко Динев /всички камери, конструирани от неговата компания носят имена на котки/. Камерата използва 8-мегапикселов сензор, направена е като стандартна, но издържа на температури от минус 40 до плюс 85 градуса, много силни вибрации и ускорение 100 пъти по-високо от земното.Тялото на камерата е с размери 60мм/60мм/60мм. Обективът е специално изработен. Създаването на "Берешит" продължило четири години, разговорите с израелската компания започнали в началото на 2015 година, разказа Динев. Освен на конструкцията, сънародникът ни е автор и на кода, и на схемите на пътуващия в Космоса оптически уред.

Всички платки на камерата са тествани у нас, насищането на компоненти върху тях също е направено в България, камерата е сглобена в офиса на компанията в Бока Ратон, Флорида, също от българи. Работещи зад океана наши сънародници направили трасировката на платките. Можем с гордост да кажем, че изделието е дело на български ум и ръце, заяви Динев, който е доктор на науките в САЩ.

Предвижда се на 4 април "Берешит" да влезе в орбитата на Луната и на 11 април да кацне, каза Динев. По думите му камерата, която работи на батерии, ще започне да снима непрекъснато, щом кацне. Той обаче прогнозира, че на Луната оптичният уред постепенно ще се самозагрява и след време ще се разруши. Затова камерата е конструирана така, че да издържи минимум два дни на територията на единствения естествен земен спътник и да запечата максимално количество кадри.

300 камери произведени от българина, обикалят и снимат земята

Всяка ракета, излитаща от космодрума във Флорида, е съоръжена с камери, произведени във фирмата на българина. Те контролират излитането, горивото, степените на откачане на ракетите. Над 500 спътника носят камери на Динев. Триста от тях обикалят Земята и в момента. Уредите генерират 1,5 млн. изображения всеки ден и заснемат цялата ни планета в реално време. Така имаме картина на Земята за случващото се с едва 30-минутно закъснение, коментира ученият. По думите му разделителната система на камерите е много висока, и може да различи обекти на земята с размери между 1,5 м и 3 м, т.е. възможно е те да проследят дори кола.

От 2012 г. имаме много клиенти, които ползват наши камери на нискоорбитни спътници, като орбитата е между 475 км и 525 км, посочи ученият. На тази орбита, спътникът обикаля земята за около 90 минути, и за да може да се получи ясно и стабилно изображение, се налага да се направи специално сканиране на сензора. За този метод на сканиране, приложим за космически изследвания, Динев притежава патент.

Първата система, която направихме, беше за военноморските сили на Холандия, спомня си ученият. Камерите били монтирани на корабите и осигурили постоянно наблюдение на възлово пристанище. Оптическите уреди намират широко приложение и на летящи платформи - дронове, самолети, хеликоптери и т.н. Компанията осигурява надеждни, стабилни, устойчиви продукти за екстремални условия, включително ядрени реактори. Камерите на българина се използват масово в поточните линии, най-вече в Азия, за автоматичен оптичен контрол на производството. Те следят изработката на течнокристални телевизори, всякакви телефони, лаптопи и т.н. Клиенти на българина са "Сони", "Сименс","Карл Цайс", "Шарп", "Панасоник", "Дженерал Електрик", "Самсунг" и други, приблизително 1000 известни фирми от 45 страни. Продукцията на Петко Динев е намерила пласмент в Китай, Япония, Корея, Тайван, Сингапур, Австралия, в почти всички европейски страни, Северна и Южна Америка. Много от камерите контролират инфраструктурата на азиатските бързи влакове, главно с цел превенция.

През 2008 г. ученият открил филиал на фирмата си и в България, който сега играе ключова роля в производството на цялата гама продукти. Всички камери, продавани в Европа и в Азия, се сглобяват у нас. В Пловдив 13 души се грижат за механиката на уредите. Там се развива развойната дейност на новите продукти по отношение на механика и на конструкция. Десет специалисти в София тестват и насищат с компоненти платките и сглобяват камерите. Софтуерът се пише в Москва от седем специалисти, които преди това са работили в космическия център за управление на полетите "Корольов", мозъчният тръст във Флорида наброява 30 души, една четвърт от които са българи.

Бизнесменът определя офиса си в България като ключов по няколко причини: България като часова зона се явява важна позиция между Азия и Америка. Със 7-часовата разлика спрямо двата континента в рамките на един малко удължен ден можем да вършим много успешен бизнес от България, твърди Динев. Според него страната ни е изключително удобна като телеком център, за техническа поддръжка на продуктите и за развойна дейност. Освен това с членството си в ЕС, дава възможност и за безмитни пазари в Европа. България е и удобен плацдарм за износ в Китай, без допълнителни тарифи, отчита бизнесменът. Ръководената от него компания е с намерение да развие в бъдеще по-голям бизнес в Европа.

Петко Динев е първият успешен възпитаник на физика Теодосий Теодосиев

Петко Динев е възпитаник на математическата гимназия в Казанлък. Негов класен ръководител е бил популярният физик Теодосий Теодосиев, випускът на Динев бил първият за младия тогава учител. "Успя да ни спечели с нестандартния си подход. Аз обичам физиката, електрониката, държа поялник от 10-годишен. Баща ми беше инженер, така че покрай него се влюбих в електрониката. Физиката беше призвание, а електрониката - хоби. Аз събрах двете в една професия", сподели ученият.

Казанлъчанинът спечелил първа награда на международна олимпиада през 1977 г. в Чехия. "Постижението ми сложи началото на школата на Тео, защото показа, че начинът му на подготовка реално работи", спомня си Динев. Завършил е специалност "Физика" в Софийския университет. Дипломната си работа като студент направил към Централната лаборатория за космически изследвания в България. Преди няколко години Динев подарил безвъзмездно 29-мегапикселова камера на лабораторията.

Работил е и в лаборатория в Стара Загора, в която правели системи за лазерна локация. Бил е и асистент в Техническия университет в София. През 1996 г. е защитил докторантура по цифрова обработка на изображенията в Атлантик юнивърсити, Флорида. Шест месеца след пристигането си в САЩ започнал работа в НАСА, пет години по-късно преминал в сферата на телекомуникациите. Българинът изобретил малък ултразвуков мозъчен скенер, позволяващ да се види как работи мозъкът в реално време. НАСА възнамерявала да използва уреда за проследяване на мозъчната активност на астронавтите, като имало идея скенерът да бъде качен на космическа совалка. Поради ограничения в бюджета намерението не се е реализирало.

Междувременно казанлъшкият технократ спечелил награда на финансовата къща "Мерил Линч" в състезание за иновационни идеи.Той предложил изработване на карта, която да цифрова изображението от нормално видео и да го прехвърли в лаптоп.

Комисията била силно впечатлена от идеята. Дори президентът на "Мерил Линч" казал, че ако има такъв продукт, той ще го купи, за да си цифрова видеото на децата."Едва ли съществува по-масивно валидиране на идеята ми, че в нея има и хляб, и пазар",сподели Динев. Той започнал да работи върху концепцията си и решил да създаде компания. Две години по-късно се появил и първият й продукт - видеокарта, цифроваща информацията в компютър. Тя била наречена фрейм грабър и се оказала много успешна. В момента компанията на Динев произвежда два продукта - "фрейм грабъри" и камери.

Водещи новини

Още новини