Боил Банов: Културата създава духовна общност, но създава и работни места

Основното послание, около което се обединихме днес, е да работим заедно за утвърждаване на културните политики като един от основните двигатели на европейския проект. За тази цел е необходимо достатъчно европейско финансиране, динамични европейски програми в културната област като „Творческа Европа”, подход към културното наследство, който да споява, а не да разединява.

Така министърът на културата Боил Банов Боил Банов е министър на културата. Роден е на 26 май 1971 г. в София. Завършва „Режисура за обобщи работата на неформалния съвет на министрите на културата от ЕС по време на съвместна пресконференция с комисаря по образованието, културата, младежта и спорта Тибор Наврачич след края форума. „Културата, освен приобщаващата си функция към европейските ценности, играе и важна роля като фактор за устойчиво развитие. Тя създава духовна общност, но създава и работни места. Трябва да намерим с общи усилия пресечните точки на всички тези теми и да продължим тяхната реализация“, заяви министър Банов. Той посочи, че има много добре написани европейски документи, които звучат убедително и красиво, но без активно и целенасочено действие, красивите фрази са мъртвородени. „Затова искам да призова за съвместна конкретна работа, която намери израз и в днешната неформална среща на министрите на културата на държавите-членки на Европейския съюз”, подчерта министър Банов.

„Темите, които обсъдихме, бяха в пълно съзвучие с дневния ред на Европейската комисия и с приоритетите на Българското председателство в областта на културата. Искам да благодаря на министър Банов и на Българското председателство за темите, които те предложиха”, заяви еврокомисар Наврачич. Първата тема - засилване чувството на принадлежност към Европа чрез културата, според него продължава дебата за ролята на културата за насърчаване на социалната кохезия. „Това е препратка и към визията за това как искаме за подсилим усещането за европейска идентичност чрез образованието и културата, която Европейската комисия изведе на преден план миналия ноември. То е силно свързано и с Европейската година на културното наследство, която отбелязваме през 2018. Дебатът с министрите днес ще подпомогне формирането на нов дневен ред за култура и наследникът на програмата „Творческа Европа”, която планираме да представим следващия месец”, подчерта Наврачич. По неговите думи културата е силен инструмент, но тя не може да функционира във вакуум. „Ето защо във формирането на бъдещия ни дневен ред ние се фокусираме не само върху подкрепа за културата, но и гледаме по-голямата картина. Трябва да имаме предвид връзките между културата и други политики, като например социалните политики или регионалното развитие. Трябва да създадем връзки, да намерим синергия с работата, която се извършва в тези политики, да подсилим икономиките, да генерираме увеличение на работни места, да подпомогнем международните ни връзки”, посочи еврокомисарят по образованието, културата, младежта и спорта.

„Днес имахме възможността да обсъдим и потенциала на младите хора и развитието на европейските ценности чрез културата. Младите хора имат централна роля в дебата за бъдещето на Европа, все пак бъдещето е тяхно. На равнище ЕС ние създаваме възможности за младите хора, които да се приобщят и да могат да се изразяват. За пример мога да дам Европейският корпус за солидарност, който дава възможност на младите хора да подпомагат другите, включително в сферата на културата. Дискусиите днес ще са ни полезни и за подготовката на Европейската стратегия за младежта, която смятаме да представим през пролетта. Младите хора са най-голямото ни предимство при опазването на културното ни наследство – нека им дадем тази възможност - да открият всичко онова, което културата може да ги научи и да им предложи”, каза още Тибор Наврачич. В отговор на въпрос той уточни, че сред министрите на културата от ЕС има широк консенсус по отношение на това, че културата трябва да се финансира по-ефективно.

По-широк достъп до култура, запазване на културното многообразие, необходимостта от по-сериозно обществено финансиране, мобилността на творците - това бяха част от темите, които обсъдиха министрите на културата на страните членки на Европейския съюз на днешното заседание на Неформалния съвет по образование, младеж, култура и спорт в София. Мотото на форума беше „Културата – приобщаваща ценност на ЕС“. В изказванията си представителите на различни страни посочиха също културата като средство да се противостои на евроскептицизма и популизма.

„Дълбоко вярвам, че културата има първостепенна роля за бъдещето на Европейския съюз и България. В контекста на Европейската година на културното наследство Българското председателство на Съвета на ЕС има за цел да допринесе за утвърждаване мястото на културата и културното наследство в политическия дневен ред на Съюза", посочи министърът на културата Боил Банов Боил Банов е министър на културата. Роден е на 26 май 1971 г. в София. Завършва „Режисура за. Участие в неформалния съвет взе и Петра Камерверт, председател на комисията на Европейския парламент по образованието и културата.

Приветствие към гостите отправи писателката и драматург Теодора Димова. Тя изтъкна, че България е най-старата държава в Европа и ще отбележи 140 години от освобождението си само след дни.

Дискусията премина в два панела - утвърждаването на чувството за принадлежност към Европа чрез културата и отчитане интересите и ролята на младите европейски граждани, търсене на пътищата за мобилизиране енергията и потенциала им в опазването и развитието на европейските ценности чрез културата. Министър Банов акцентира върху ролята на уникалната българска институция – читалището, в този процес. Той посочи и недостатъчното обществено финансиране на културата. Делегатите споделиха опита на страните си при реализацията на различни проекти, насочени към приобщаване на младите хора към културните политики.

Последвайте канала на