Неблагодарността като български патент

Голямата част от българите се чувстват ощетени и неблагодарни. Някои изследвания показват, че характерна особеност от народопсихологията на българите е, че по-скоро демонстрират недоволство и неблагодарност, отколкото задоволство и признателност, сочат неотдавнашни проучвания на учени от БАН.

Че това проучване е вярно, става ясно веднага щом човек хвърли дори невъоръжен с очила поглед на случващото се в обществен план, особено в политиката, а тя е продължение на отношенията между самите хора, в семейството, на работното място, сред приятели, казват психолозите.

Обратното на неблагодарността е признателността, но тя е дефицитна по нашите географски ширини.

Примери за тезите на психолозите изобилстват. Вижте какво се случва сред някои партии и поведението на определени политици, които могат спокойно да бъдат сочени като много лош и невъзпитателен пример. Те напускат вчерашните организации, които са им направили път в общественото пространство, дали са им благ бял  хляб в ръцете. Отиват в друга партия и започват мощно да плюят срещу вчерашните си благодетели. Някои от тях постъпват така и с Родината ни – пишат доноси в чужди медии, маскарят ни където сварят без грам срам и свян само и само да се докарат пред чужденците, които от своя страна дълбоко ги презират, защото

кой нормален човек би харесал подобни подлизурковци без помен от гръбнак.

Днес за пореден път ме изуми поведението на Явор Божанков, вчера бяха ДБ-ПП, които показват огромна неблагодарност като неспирно рият срещу президента, под чийто юмрук влязоха във властта. По-преди БСП-СДССъюзът на демократичните сили (СДС) е българска дясна политическа партия, наследник на ни изумяваха с предателски сценарии и т.н., и т.н. назад та чак до след Освобождението. Нали помните какво се случва тогава с героите от борбата за свобода на България и техните близки!

Най-близката, а и по-далечната ни история изобилстват от такива примери – за липса на признателност и демонстрация на черна неблагодарност. Отношението към 3-ти март - нашият Национален празник, е също демонстрация на неблагодарност.

Днес погледнете поведението на политиците към момичето, което тези дни ни накара всички да се гордеем – Нургюл Селимова. Досега само фондацията на д-р Милен Врабевски е помагала за изявите й в турнирите по шах навън. А сега, след успеха й на световната шахматна дъска, независимо дали ще стане шампион или вице,     политици от всякакви партии вместо да й благодарят, се изтрепват да се лепнат към постиженията й за собствена изгода. "Сияйната роза" показа уродливото лице на българската политическа класа, която граби и краде от нашите пари, но за едно талантливо, умно, можещо българско дете стотинка не дава.

Ми противни сте, бе!

Няма нужда тук да посочвам всичките конкретни примери, защото не смятам да обиждам ничия интелигентност – хората, които се интересуват знаят, а на останалите просто не им пука.

Онези, които никога не казват „благодаря”, имат значителни емоционални и социални недостатъци, но според специалистите това е поправимо, стига да поискат.

Питам се обаче,

само прекомерната амбиция за себеизяви и власт ли убиват признателността и дават такъв голям превес на неблагодарността?

Ако е така, то лакомията е напът да ни затрие като нация. Прав е банкерът Атанас Буров, че лакомията и властта превръщат хората в свине.

Обаче едни такива и него го „изядоха”…

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Novini.bg    

Последвайте канала на