Имаме си планина, ама какво от това

Имаме си планина, ама какво от това. Имаме си и природа, красива природа, ама какво от това. Имаме си и талантливи българи, ама какво от това. Имаме много неща, ама…

… какво от това.

„Симеоновският лифт отива в историята“ е едно жалко, но очаквано заглавие от ежедневника на живота ни. 

Ей толкова малко да имаш и него да ти го вземат…

Окончателно: Симеоновският лифт спира да работи
...

Прекрасна, висока, красива планина току под носа на града; столицата ни е сгушена в подножието ѝ. Колко столици по света могат да се похвалят с това? С тази красота; и с това удобство за спорт и развлечение на една ръка разстояние. 

Трафикът на автомобили в тая държава и тоя град очевидно се толерира най-много. Сякаш се опитваме някакъв рекорд на „Гинес“ да счупим. Кашляме, давим се от фини прахови частици, смог, газове, пушеци и правим всичко възможно да ги увеличим. 

Планина под носа на града и всички подстъпи са орязани и завардени. Само с коли и автобуси. Нищо зелено не може да вирее тук. И не трябва, защото току виж ни се проветрил мозъкът. 

Не че и достъпът с кола е много смислен. Зимата трябва да се ходи по „курорти“ все пак… а Витоша все така си е там – под носа на хората. Ама, като се качат дотам с кола, трябва да я оставят на повече от два километра от пистата; и да трамбоват пеша с цялата си екипировка догоре. Защо трябва да се стига с кола „донякъде“? Нито природата се пази така, нито хората. Половинчата работа и вредна за всички. Трябват ни лифтове. И какво направихме? Закрихме ги и трите. 

И „курортите“ потриват доволно ръце. А Витоша си стои, да ни краси отдалече. Недостъпна. Междувременно, я ползват за незаконна сеч, защото хубавата природа ни се яде, ни се пие. 

Но какво ни интересува нас това? Ние си имаме риалити по телевизията, салата на масата и истински цирк в политиката. Имаме си хляб, даже и кюфтета, имаме и зрелища. Всичко ни е точно и сме отворили широко вратата, и сме поканили всеки тарикат, който не го мързи, да ни управлява живота. Ама нали… хляб и зрелища има, та сме добре. 

Какво да направим, бе?, питате. А, нищо… спазвайте традицията да ходите за гъби в деня на изборите, а „наш‘те хора“ пак ще печелят избори и всички фирми, свързани с тях, ще ни изкупуват живота, ще го фалират, когато им е удобно, ще го препродават и така. Връзвайте се на всяка медия бухалка, която ви залива с гръмки заглавия срещу всеки, който се опита да прави реформи и промени и чакайте на тия, дето ви обещават да ви купят колело, ама като пораснете, вече двайсет години. 

Всеки народ, казват хората, си заслужавал съдбата. 

По-горе, изреждайки какво си имаме, споменахме и талантливите българи – в списъка със застрашените забележителности. Защото… да, имаме ги, ама тук виреят връзкари, слагачи, нагаждачи, хора, дето вместо да учат, връзват връзки – да си намерят по-добра позиция; и накрая с лакти се добират до постове и със зъби и нокти ги бранят. И затова имаме такива „решения“ за живота на хората. 

А най-успешните българи… сещате ли се какво общо имат помежду си? Че са успели извън България. 

_________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Последвайте канала на