Вотът на недоверие като пазарлък в Ганковото кафене

Защо у нас през последните три десетилетия всички, а те са десетки вотове на недоверие, са ялови и не водят нито до смяна на правителство, нито до полезни и ефективни политики и практики? Този въпрос терзае драгите данъкоплатци, чиито пари и време някои напористи народни избраници пилеят безотговорно.

В най-новата ни история инструментът на парламентарната демокрация – вот на недоверие никога не е бил успешен досега. Обикновено се ползва за пазарлъци и политиканстване, подобни онези в Ганковото кафене от „Под игото” на Иван Вазов. Националистите от Атака днес нагледно показаха в пленарна зала за какво иде реч като в прав текст от парламентарната трибуна обещаха, че щели да решат как да гласуват идната седмица след като властта им отговори на серия от въпроси, всичките свързани с Русия!? Нерде водна криза, нерде „Восточний въпрос”, както вероятно би рекъл някой народен поет.

Драгомир Стойнев: Кризата с водата, въздуха и боклука е резултат от управлението на ГЕРБ

Четвъртият вот на недоверие към кабинета „Борисов”3, иницииран от БСП и охотно подкрепен от присъдружното им ДПС, е заради водната криза в Перник и въобще проблемите в този сектор. А те, както знаем, са много и са все от огромна важност за нас, потребителите. По-разумно обаче щеше да бъде, ако опозицията беше вметнала някъде в 40-те страници критики по темата и някое и друго рационално свое предложение за изход от създадената ситуация.

Александър Ненков: От БСП искат да разрешат една криза със създаването на по-голяма

Рационални и работещи решения обаче нито БСП, нито ДПС имат. Нямат никаква идея как да спасят от сушата и безводието засегнатите ни сънародници, ама пък с охота само критикуват и намират кусури, което автоматично ги превръща в досадници. Такива всички познаваме и в личния, и в обществения ни живот. Особено благоприятна среда за тях са социалните мрежи, които бъкат от мрачни критикари, тръгнали на бой невъоръжени, както се казва. Те обичайно наминават някъде само да се изпюят по някоя тема и мигом си заминават...

Несъществени са аргументите на опозицията, че видите ли на тях се дължали честите рокади във властта и подмяната на министри. Хубаво, ама това точно кой системен проблем реши? В здравеопазването за 30 години бяха подменени близо 35-ма министри, но от това системата не стана по-здрава, а още по-болна и кекава.

Различни замервания на социологически агенции показват, че през годините над 50 на сто от гласуващите българи одобряват вота на недоверие като способ. За съжаление обаче политиците, които те са излъчили във властта не успяват да употребят правилно този демократичен инструмент.

Докато примерно в съседна Румъния от 2009-та година насам три правителства бяха сменени след успешни вотове, у нас те имат само пожелателен характер. Най-фрапиращ и показателен пример за стихийната природа на тези прояви, е правителството на Любен Беров. Само за 2 години от 1992 г. до 1994 г.. СДС му спретнаха 6 вота на недоверие, но коалиционният кабинет тогава оцеляваше след всички тях...

Какво точно ще се случи в сряда идната седмица и дали за пореден път вотът срещу кабинета на Борисов ще мине като водевил, ще видим при гласуването му. То зависи от пазарлъците във вечно актуалното Ганково кафене.  

Последвайте канала на