Избори? Не, цирк! Толкова си могат

Нищо не целя със следващите съпоставки, просто ги правя в името на красотата на едно от най-древните изкуства, а именно комедията:

- Елена Йончева: Вярвам, че можем да решим проблемите при усвояването на средствата от европроектите и корупцията при тях.
&
- Семейството на Елена Йончева с три къщи за гости на морето… Комплекс от 3 китни вили в близост до морския бряг си е построило с евросредства семейството на Йончева в странджанското селце Велика… схема по усвояване на субсидии от Министерство на земеделието, задвижена от мъжа и свекъра на червената депутатка, както и от свързани с фамилията лица… 

СЪЩО ТАКА: 

- Елена Йончева: България няма ефективна правораздавателна система, прокуратурата също не работи ефективно… 
&
- Прокуратурата разпореди проверка на къщите за гости на семейството на Елена Йончева…

ИМА И ОЩЕ:

- Елена Йончева: Проблемът с корупцията при европроектите е, че всичко е затворен кръг… всичко, което получаваме от Брюксел, като средства по програми, не се чувства от българските граждани, защото не достига до тях. 
&
- Върховна касационна прокуратура: евентуално извършено престъпление по чл. 248 а ал.3 от НК по повод изградени къщи за гости по проект по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ по Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 – 2013 г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони…

***

Както казах, нищо не целя с тези сравнения, просто ми се стори, че резонират някак красиво – така – едно до друго. 

Изключително съм недоволен от качеството на цирка, който гледам отново около изборите. Първите няколко пъти беше интересно, вече е просто тъпо и еднообразно. Първо: знам ли и аз защо се сещам за поговорката: „Който живее в стъклена къща, да не хвърля камъни“? И второ: не казвам, че тези разкрития са ненужни или нещо лошо; казвам, че са ненужни и нещо лошо в контекста на предстоящите избори. Защото отклоняват вниманието от истински важните неща и позволяват на всички „играчи в мача“ да се крият зад компромати, един вид – „вижте Вуте колко е зле, той е по-зле от мене! Занимавайте се с това и не ми гледайте платформата, не чакайте обещания, не ме питайте какви са ми идеите за мандата“.  

От червеното ляво пространство завъртяха машината на #Апартаментгейт и всичко отиде на кино. Ще повторя: не защитавам никого, просто така избрахте момента, че да скапете всичко, благодаря! 

Нали се сещате, че просто от другата страна или страни си казаха: Ха, добре! И ние можем така! И се захванаха и те – с техните разследвания. И изведнъж започнаха да изплуват разни нещица… Йончева замесена, Каракачанов и той, някой отвори уста да спомене и името на президента, и на Симеонов. 

Блато. Просто едно блато. Щеше да е трудно разкритията да ги треснете на масата малко по-рано ли? Или по-късно? Някак да пропуснем ефекта на калната война ТОЧНО преди изборите. 

Източниците на информация – свидетелите, информаторите – онези с флашките, както ги познаваме – и при „Ало, Банов съм!“, и при #Апартаментгейт и т.н. – та, те колко време – месеци, години са седели върху информацията, която имат, и са я мътили. Влязохме в кампания и я излюпиха. Не обичам да ме будалкат, но още повече не обичам да ме будалкат елементарно. 

Вие какво очаквахте, честно? Аз, лично, оценявам моето очакване за детинско и глупаво наивно. Аз очаквах битка на идеи и платформи. Сега място не остана за тях. Народът е вкопчен риалити шоу да гледа, цирк; пробвай да пробуташ идеи и платформи и ще те изхвърлят от сцената. 

Като заговорихме за нивото на публиката… 

Нормално ли е да ни пробутват един и същи цирк и ние все да им ходим на представлението и в захлас да ги гледаме? И отново – море от апатия: „Голяма част от младите хора няма да гласуват на тези избори“. Ама, разбира се, що да гласуват? За кого? Те нали всички са маскари! 

Битува схващането, че всички са еднакво лоши (и никой не иска да изгуби ценни 20 минути от живота си, за да гласува за тях). Разбирате, че чисто математически това не може да бъде вярно, нали? Разкарайте я тая обреченост от главите си, защото знаете ли кой няма проблем да изгуби 20 минути от живот си? Твърдите електорати и платените гласоподаватели. А при толкова много кандидати и партии съвсем никой да не става… я, стига! 

Звучи като: защо да ям, като пак ще огладнея? Защо да гласувам – те са един дол дренки? Искам да кажа, че логиката ви куца…

И, забележете, КАК обича да гласува младият българин: най-много от тях гласуват за президентски, след това за парламентарни и най-малко на евроизбори. Гласуват най-много за най-малко облечената във власт фигура, законотворецът не ги вълнува, а Европа им е още нещо абстрактно и не ги вълнува, при положение, че същата тази обединена Европа им предлага средство да я моделират по собствено желание. В резултат се появяват политическите играчи и си казват „чудесно! Ще им хвърлим малко апартаменти и гръмки „разследвания“ и стават наши!“ Да, ето ви още един цитат от проучването: „Подходът им е нещото, което е неразбрано от хората. Те имат „офлайн" медиен подход, който само информира. За да бъде успешен, те трябва да задават въпроси, да ги включват в политическия процес. Младите хора обичат да бъдат ангажирани“. 

Да, само че „ангажираните“ задават въпроси, нали?

Дадохте им и ножа, и сиренето, и после се чудите над чашата с ракия и роните сълзи в салатата: защо сме на всички последни места в ЕС, освен по смъртност. 

Това мога да го сравня с авиокомпанията, която беше тормозена от един пътник с отвратителни искания към персонала, която обаче не спираше да го обслужва и да го държи за клиент, въпреки, че има правото да го постави в забранителен списък. 

Пътникът беше около 200-килограмов американец, който караше стюардесите да го водят до тоалетната и да го бършат след това, ако отказваха (забележете, че не всеки път са отказвали!), си вършел работата в седалката си, след което цялата кабина се умирисвала. Което е чист терор за всички наоколо. Освен това се мажеше нарочно и се заливаше с напитки и караше стюардесите да го почистват. Компанията е EVA Air, а дебелакът, между другото, е умрял наскоро, докато си почивал в Тайланд. Целият свят се чудеше как и защо тази компания продължава да го търпи и да причинява това на персонала си и другите пътници! Да ви звучи познато?

Един потребител пита: „Защо, след първия полет, не е сложен в забранителен списък?“; друг пък заявява: I'm against fat shaming and gun violence, but man, THIS FAT FUCKER NEEDS TO GET SHOT („Аз съм против това да се подиграваме на дебелите хора, както и против насилието с употреба на оръжие, но, човече, тоя дебел…“ Всъщност останалата част си я преведете сами). 

Трети пък казва със сарказъм: „Много хубав начин да те запомнят…“ (Nice way to be remembered). А това трябва силно да кънти в главите на политическите играчи, с които очевидно правим сравнение. Наистина ли ТОЛКОВА много не ви пука как ще ви запомни историята? Или си мислите, че и след 100 години или до края на света ще има тролове, които да ви защитават, да мажат по истината и да ви лъскат имиджа? Наистина ли? 

И от всичко това сега какво изплува? Говорител на ЕК: Комисията наблюдава скандала с вилите в България. Чудно. Да не говорим как ми развалихте настроението, прецаквайки мита, че българинът е гостоприемен – как гостоприемен, като всички къщи за гости стоят празни…? 
 

Последвайте канала на