Eвропа преоткри страната ни чрез резултатите от Българското председателство

България приключи председателството на Съвета на ЕС и предаде щафетата на Австрия, която трябва да надгради свършеното от страната ни през последните шест месеца. А през това време България свърши наистина доста работа на фона на една разколебана и в повечето случаи разединена Европа. Всъщност България оглави председателството в може би един от най-трудните и турбулентни за Съюза периоди – време, през което популистката реторика в даден момент се наложи над рационалната и съзидателна политика, а набиращата все по-голяма увереност и сила вълна на евроскептицизъм след явлението ,,Брекзит’’ дори даде повод да се постави под съмнение Шумановата концепция за Обединена Европа. Вътрешните противоречия между държавите-членки, продиктувани най-вече от обособяването на отделни ,,лагери’’ заради мигрантската криза и въвеждането на различни ,,скорости’’ между Западна и Източна Европа, както и обтегнатите отношения на Брюксел с Москва, Анкара, а впоследствие и с Вашингтон допълнително изградиха образа на една несигурна и лишена от лидерство Европа.

Именно в такъв период се наложи българското правителство да поеме ротационното председателство на Съвета на ЕС и през следващата половин година да ръководи дневния ред на Общността на най-високо европейско равнище.

В качеството си на министър за Българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова Лиляна Павлова Николова е министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018. Родена нееднократно заяви думата ,,единство'' като ключова и основополагаща за постигането на консенсус по много различни теми: въпреки множеството препятствия, проблеми, предизвикателства и трудности, съпътствали Председателството ни, единството е това, което в крайна сметка заздравява и консолидира дадена политика, независимо дали е вътрешна или външнополитическа.

От гледна точка на имиджовия характер няма как да се отрече, че в тази насока бе постигнат изключителен успех. В определен смисъл Европа ,,преоткри'' днешна България като страна, предразполагаща за туризъм, бизнес и най-вече като страна, която може да бъде смятана за лоялен политически партньор.

Като безспорен успех може да бъде отбелязан и фактът, че цялата българска администрация, чиято компетентност също допринесе за крайния успех на Европредседателството ни, получи своята легитимация от европейската институционалност, т.е. нашите експерти заслужиха своето одобрение от европейските си колеги. Това от своя страна постави основите за възникването и развитието на един нов капацитет в българската администрация, чиято цел оттук-нататък е да бъде затвърдена във времето.

В политиката си спрямо младите администрацията начело с Лиляна Павлова Лиляна Павлова Николова е министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018. Родена също отбеляза значителни резултати. По този начин на преден план бе изведен акцентът върху бъдещето на Европа в лицето на младите. Фокусът върху тяхната професионална реализация доказа, че Европа не ги пренебрегва, а точно обратното – Европа е ангажирана и солидарна с тях и именно политиката към младите може би беше един от приоритетите, към които Българското председателство демонстрира един наистина прагматичен и разумен подход.

Усилията на Лиляна Павлова Лиляна Павлова Николова е министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018. Родена и българската администрация бяха отчетени положително както от европейските лидери, така и от българските граждани.

Според проучванията на агенция ,,Алфа Рисърч'' 81% от българите дават висока оценка на първото Българско председателство.

Част от анкетираните смятат, че България е подобрила своя имидж пред Европа, като несъмнено огромна роля в това отношение е изиграла ключовата роля на страната ни по въпроса със Западните Балкани. Всъщност точно 55% от сънародниците ни считат, че България е осъществила напредък по темата с европейската им перспектива. Други 34% са на мнението, че именно диалогът относно Западните Балкани трябва да бъде продължен и занапред или в противен случай тласъкът и напредъкът, дело на нашето председателство, могат да бъдат загубени.

Умерените очаквания през декември към подготовката и начина, по който ще се справи страната ни в това първо по рода си предизвикателство, преливат в изцяло позитивна нагласа към неговия край. В съотношение 4:1 българите считат, че държавата и нейният експертен екип са свършили отлична работа. Всеки пети смята, че България се е справила много добре със задълженията си по време на Европредседателството, още 62% - по-скоро добре. Всеки десети по-скоро скептичен или колебаещ се през декември гражданин е променил през юни оценката си към положителна.

Основните ползи за България от ротационното председателство гражданите виждат в: повишен международен престиж и признание (44%), повишена популярност и интерес от страна на европейски граждани (30%), икономически ефекти от ръста на посетители (22%).

С официалното си встъпване ,,в длъжност’’ на 1-ви януари българската държава вече беше очертала и запознала европейските си партньори с основните си приоритети за своето първо историческо Председателство. Няма как да не отбележим, че вмъкването на темата за Западните Балкани в европейската политическа конюнктура беше най-амбициозната и мащабна като организация и предизвикателство мисия, която си бе поставила страната ни. Балканите – дълго време белязани с репутацията на ,,бурето с барут’’ – досега повече от 10 години бяха пренебрегвани от европейските лидери, които след разпадането на бивша Югославия сякаш избягваха да упражняват някаква по-съществена роля или намеса в този регион. Така че от гледна точка на усилията, положени в тази насока и лично от министър-председателя Бойко Борисов Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България. Роден е на 13 юни 1959 г, България за първи път зададе целенасочен и конкретен курс по отношение на Западните Балкани, и това беше курсът на евроинтеграция, т.е. потвърждаване на тяхната европейска перспектива като единствена алтернатива за развитие.

По време на Европредседателството трябва да бъдат отчетени и други, не по-малко ключови постижения в сферата на стабилността и сигурността, където бе договорена по-координирана информационна система относно управлението на границите и миграцията; в областта на технологиите и дигитализацията българската страна ,,наследи’’ тринайсет законодателни акта, касаещи бъдещето на цифрова Европа, като девет от тях бяха закрити или бе постигнат общ подход в Съвета. Що се отнася до законодателството, свързано с европейските избори догодина, то бе договорено и завършено с компромис от българска страна, което отново доказва търсенето на единство при дебатите с европейските партньори.

Бидейки държавата, председателстваща Съвета на министрите, България се зае с организирането на друга, също фундаментална среща, която имаше за задача да възобнови нормалния дипломатичен тон. Разбира се, става дума за срещата между ЕС и Турция във Варна. В нея страната ни се изяви като прагматичен медиатор, целящ прокарването на конструктивен диалог между Брюксел и Анкара, чрез който да изгладят или поне до известна степен да намалят напрежението помежду си, назряло вследствие от мигрантската криза. В крайна сметка срещата бе определена от международните анализатори като ,,дипломатически успех за България’’. На практика този успех не опира само до дипломацията, но и до смелостта на България да организира подобен тип среща, защото – по аналог със Западните Балкани – никоя друга държава-членка не поде инициатива за реализирането на сходен диалог, макар и Туск, и Юнкер да посочиха Турция като ,,важен и близък партньор на ЕС’’. Ето защо срещата във Варна би могла да бъде характеризирана като значителен прогрес във взаимоотношенията между двете страни: въпреки че нивата на обтегнатост не изчезнаха напълно, те все пак спаднаха до едни дипломатично ,,приемливи’’ граници.

Докато ръководеше Съвета, България беше предначертала четири главни приоритета, които да бележат нейното председателство.

Първият приоритет бе обвързан с бъдещето на Европа. На ниво ,,съвети’’ бяха затворени над петдесет досиета, т.е. бяха обсъдени и приети повече от петдесет въпроса, касаещи европейското бъдеще на Общността. Така например бе постигнато съгласие по реформата за избирателното право на ЕС, чиито нови правила предвиждат по-активно участие на гражданите в изборите за Европейски парламент, което от своя страна представлява стремеж към преодоляване кризата на представителството между гражданите и техните избраници в Европарламента, или с други думи – начин да бъде укрепена демокрацията. Друга съществена стъпка в изграждането на мост на доверие между гражданите и ЕС беше приемането на нов механизъм, който да засили прозрачността в начина, по който европейските партии използват финансирането за своите проекти – мярка, която би спомогнала в борбата с финансовите злоупотреби и измами.

Друг приоритет от ключово значение беше този за сигурността в Европа, където бяха разгледани, обсъдени и одобрени над трийсет досиета по темата.

В условията на постоянна заплаха от глобален тероризъм беше сключено споразумение с Европейския парламент да бъде подобрена т.нар. Шенгенска информационна система, чиято основна дейност е да бъдат предотвратявани тежки престъпления и най-вече терористични актове.

Разбира се, по време на Българското председателство не бяха подминати и мерките срещу мигрантската криза. Конкретно по този въпрос бяха предприети значителни реформи, които предоставиха на ЕС по-широк набор от инструменти за укрепване на контрола при предоставяне на убежище на мигранти, както и по-активно съблюдаване на външните граници на Общността.

В сферата на цифровизацията също бяха приети и приключени повече от трийсет досиета. Установяването на регламент за контрол на парите, които се внасят или изнасят от ЕС, е ход, насочен срещу ,,изпирането’’ на пари, както и мярка, с която да бъде пресечено финансирането на тероризма.

За улеснение на всеки гражданин на ЕС беше договорен и Единният цифров портал, който ще предоставя пълен достъп до онлайн процедури за оказване на съдействие при преместване, работа, пенсиониране, обучение или упражняване на стопанска дейност в друга държава. Отново в тази насока бяха приети и редица други решения, които да направят Европа по-конкурентноспособна (особено в сегашния контекст на търговските войни със САЩ) и да я превърнат в по-сигурно място за инвестиции, създаване на работни места и засилване на социалното сближаване.

Накрая стигаме и до четвъртия приоритет, който бе заявен от Българското европредседателство, а именно политическата и икономическа интеграция на Западните Балкани. Без съмнение това е и приоритетът, който до най-пълна степен консолидира повечето европейски политики и наложи мнението, че това е най-прекият път да бъде оказана подкрепа за помирението и добросъседските отношения между страните от Западните Балкани.

Срещата на върха на 28-те държавни и правителствени ръководители на ЕС и 6-те държавни и правителствени лидери на Западните Балкани и 4 ключови финансови институции в София на практика беше квинтесенцията на всички усилия, положени от българска страна, за да бъде реализирано мероприятие от такъв висок ранг. Нещо повече – след дълги години на отлагане на процесите в региона ЕС заяви, че е решен да засили подкрепата си за неговата политическа, икономическа и социална трансформация. Намерение, което бе доказано с подписването на т.нар. Декларация от София, с което се потвърждава ангажимента на ЕС към целия Западнобалкански регион.

За своя дебютен шестмесечен период начело на Европа България съумя да организира над 1500 работни срещи, над 100 заседания на Съвета на ЕС, спомогна за ,,затварянето’’ на повече от сто досиета на Съвета във всяка една област, събра 36 000 делегати и над 4700 журналисти. И затова можем да обобщим, че наистина първото историческо председателство на България приключи успешно в рамките на един наистина сложен и динамичен период за Европа.

Последвайте канала на