Андрей Ковачев: Дали Европейският съюз е ефективен зависи от всички нас

На 22 февруари в Националния дворец на културата се проведе публична дискусия под наслов „Всички пътища водят към Европа? Перспективи за федерален съюз“, организирана от Групата „Спинели“, Европейското движение, Съюза на европейските федералисти и Бюрото за връзка на ЕП в България.

Дискусията, която има за цел да допринесе към дебата за бъдещето на Европа и е част от официалната програма на Българското председателство на Съвета на ЕС, събра на едно място видни европейски и български политици за отворен разговор с граждани от цялата страна. Събитието бе открито от вицепрезидента на Република България г-жа Илияна Йотова.

В своето приветствено слово г-жа Йотова постави важните въпроси за геополитическата роля и мястото на ЕС в света, докъде да стигне разширяването на съюза, както и неговото функциониране като съюз от равноправни държави. „Не може да се иска държави членки да мислят и действат наднационално, когато се допускат двойни стандарти и решенията се поставят под въпрос от политическата конюнктура в дадена страна“, отбеляза вицепрезидентът.

В първия дискусионен панел, посветен на бъдещето на ЕС, председателят на Съюза на европейските федералисти и дългогодишен член на Европейския парламент Елмар Брок заяви, че няма европейска държава, която е в състояние сама да се справи със съвременните предизвикателства. „Погледнато от Вашингтон или Пекин всички европейски държави са малки“, продължи той.

Според него следващият председател на Европейската комисия трябва да бъде избран от гражданите. „Гражданите легитимират Европа. Без подкрепата на хората, без да им дадем усещането, че могат да определят своята съдба, няма да се придвижим напред“, категоричен бе Брок. „Във всички области, в които междуправителственият метод на интеграция е водещ, виждаме, че Европейският съюз не работи. Там, където работим наднационално, сме успешни.“ Германският евродепутат подчерта, че Европа на много скорости не крие опасности, защото всяка държава ще има право да се присъедини към задълбоченото сътрудничество в дадена област и няма да се прокарват разделителни линии вътре в ЕС.

„Аз съм категорично против Европа на две скорости! Всички държави трябва да бъдат равни. Германия никога няма да преследва политика за разделяне на Съюза на две скорости!“ От своя страна заместник-министърът на външните работи Георг Георгиев подчерта, че България и правителството с реални действия и политики работят за единството на ЕС. Според него европейските институции трябва да достигнат до всеки гражданин, за да може да се развие чувство на европейска принадлежност. че няма европейска държава, която е в състояние сама да се справи със съвременните предизвикателства.

„Погледнато от Вашингтон или Пекин всички европейски държави са малки“, продължи той. Според него следващият председател на Европейската комисия трябва да бъде избран от гражданите. „Гражданите легитимират Европа. Без подкрепата на хората, без да им дадем усещането, че могат да определят своята съдба, няма да се придвижим напред“, категоричен бе Брок.

„Във всички области, в които междуправителственият метод на интеграция е водещ, виждаме, че Европейският съюз не работи. Там, където работим наднационално, сме успешни.“ Германският евродепутат подчерта, че Европа на много скорости не крие опасности, защото всяка държава ще има право да се присъедини към задълбоченото сътрудничество в дадена област и няма да се прокарват разделителни линии вътре в ЕС. „Аз съм категорично против Европа на две скорости! Всички държави трябва да бъдат равни. Германия никога няма да преследва политика за разделяне на Съюза на две скорости!“

От своя страна заместник-министърът на външните работи Георг Георгиев подчерта, че България и правителството с реални действия и политики работят за единството на ЕС. Според него европейските институции трябва да достигнат до всеки гражданин, за да може да се развие чувство на европейска принадлежност. Заместник-министърът за Българското председателство Моника Панайотова в своето изказване подчерта, че европейският модел е уникална конструкция, която трябва да продължи да еволюира.

Според нея ЕС трябва да се развива особено в областите, в които отделните държави не могат да отговорят на нуждите и очакванията на своите граждани. Достигането до едно ново ниво на европейска федерация изисква висока степен на готовност на европейските граждани и в никакъв случай не може да бъде наложено отгоре без тяхното участие. Бившият български евродепутат и настоящ председател на Съвета по външна политика на БСП Евгени Кирилов заяви, че за съжаление след множеството кризи от последните години ЕС е загубил част от своята привлекателност.

Според него ролята на ЕС във външната политика е отслабнала тревожно много и това трябва да се промени. „Европейският съюз донесе мир на нашия континент и ние трябва да направим всичко възможно да възродим тази идея“, категоричен бе Кирилов. Вторият панел бе открит от председателя на Групата „Спинели“ Андрю Дъф, който заяви, че Брекзит е ужасна травма за целия Европейски съюз, но в същото време открива възможности да се засили сътрудничеството на европейско ниво в онези области, където досега Обединеното кралство винаги е блокирало подобни опити.

Българският евродепутат от ГЕРБ д-р Андрей Ковачев заяви, че България е особено чувствителна на тема справедливост заради своята драматична история през 20-ти век и трудното си завръщане към европейското демократично семейство, от което комунистическата диктатура откъсва страната в продължение на 45 години. „Ние не искаме към нас да се отнасят като европейци - втора категория. България ясно е завила желанието си да се присъедини към еврозоната и Шенген“, категоричен бе Ковачев.

Според него притесненията, породени от идеята за Европа на много скорости са неоснователни, защото интеграция на различни скорости е възможна, само ако това става доброволно и всяка държава има правото да реши дали да участва във всяка следваща интеграционна стъпка, без обаче да има правото да блокира останалите, които искат да вървят напред. „Европейският съюз е критикуван, защото не реагира достатъчно бързо на заобикалящите ни предизвикателства. Много често обаче точно тези, които го критикуват, не са готови да му дадат необходимите инструменти и правомощия да работи ефективно, защото смятат, че това ограничава националния им суверенитет. Нашата цел трябва да бъде да направим ЕС по-силен и единен, за да може да отговори на глобалните предизвикателства на 21-ви век“, заяви Ковачев.

Бившият български евродепутат и вицепремиер Ивайло Калфин Ивайло Георгиев Калфин е роден на 30 май 1964 г. в София. През 1983 година завършва 9-та Френска беше категоричен, че България трябва да се стреми към еврозоната, но трябва да положи огромни усилия, за да стане българската икономика реално сравнима с тази на държавите, които споделят общата валута. Според него е необходимо ЕС да се концентрира върху тези области, където може да се постигнат по-добри резултати с координирани действия на европейско ниво.

„Няма да е против интересите на България например част от външната политика да се решава на европейско ниво“, допълни Калфин. Публичната дискусия е част от поредица събития на групата „Спинели“ в различни европейски столици, които имат за цел да допринесат към дебата за бъдещето на Европа като предоставят възможност да се обсъди как да се съчетаят най-добре стремежите и очакванията на всяка държава-членка, като същевременно се запази единството на Европейския съюз.

Групата “Спинели” е мрежа от европейски политически лидери, ангажирани с целта и обединени около идеята за създаването на федерален Европейски съюз. Основана през 2010 година в Европейския парламент, Групата обединява европейски депутати от различни политически групи, които си сътрудничат по конституционните въпроси, определящи бъдещето на ЕС.

Последвайте канала на