Социолог: Борисов не иска да бъде премиерът, подал три пъти оставка

Бойко Борисов Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България. Роден е на 13 юни 1959 г отново ще застане начело на страната, въпреки че имаше искания той да не е отново премиер. С интерес ще се проследи дали този път той ще изкара цял управленски мандат. В същото време утре започва работа новият парламент, където се очаква да има бурни страсти между управляващи и опозиция. Вижте прогнозите на социолога Евелина Славкова от Изследователски център "Тренд" за началото на новия политически сезон!

Г-жо Славкова, как излезнаха от предизборната надпревара лидерите на двете политически сили - Бойко Борисов Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България. Роден е на 13 юни 1959 г и Корнелия Нинова? Бяхме свидетели на напрегната битка.

Освен напрегната, тази предизборна кампания беше и доста дълга. Реално тя започна с подаването на оставка на Бойко Борисов Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България. Роден е на 13 юни 1959 г след президентските избори. Най-лесният отговор на зададения въпрос е един победител, а другият победен. Всъщност ще си позволява да включа няколко щриха към образите на двамата лидери след предсрочните избори. Бойко Борисов Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България. Роден е на 13 юни 1959 г обърна внимание на структурите, а Корнелия Нинова беше по-скоро в медиите. Имаше обръщане на ролите. Това също оказа влияние на резултатите от изборите. Но няма как да не отбележим, че Борисов 3 излиза от тези избори в силна роля, защото трябва да отчетем, че на изборите през 2014 г. ГЕРБ имаше по-малко гласове отколкото 2017 г. Виждаме как една партия, която е слязла от власт печели изборите и то с повече гласове и то след като е подала оставка. Не може да бъде отречен и добрият резултат на БСП, както и силната позиция на Нинова най-вече в рамките на партията.

Кои приоритети останаха пренебрегнати в предизборната кампания?

В предизборните кампании и програми на политическите партии почти няма проблем, които да не беше засегнат. Същото важи и за предизборното говорене. Така е на избори. Виждаме, че някои от обещанията са залегнали в програмата на бъдещия кабинет. Въпросът винаги опира до реализирането на обещанията. Мисля, че трябваше да се обърне повече внимание на темата с демографската криза, както и темата с образованието. Както във всички кампании, доминиращата тема бе темата за доходите на хората. Тази тема ще продължи още дълго да бъде доминираща.

Каква е Вашата прогноза за бъдещия кабинет?

Това, което много пъти съм прогнозирала, че ни очаква кабинет между ГЕРБ и Обединените патриоти всъщност се реализира. Това беше най-очевадната конфигурация. В някаква степен тази конфигурация е и обществено приемлива. Многократно се чуваха гласове за широка коалиция, но не мисля, че политическата ни култура е стигнала до този момент. Беше видно в тази кампания, че двете големи партии се „хранят“ с противопоставянето помежду си. Няма как в такава среда да се очаква, че след това ще има широка коалиция. Разбира се, не само това е фактор за липсата на такъв консенсус. Бъдещият кабинет ще направи всичко възможно да управлява 4 години. От една страна, защото Борисов не иска да остане като министър-председателя, който три пъти е подавал оставка, от друга страна пред патриотите се разкрива голяма възможност да участват във властта, нещо което не е сигурно в следващо Народно събрание и ще правят всичко по-силите си да крепят това правителство. Ясно е, че не искат да последват съдбата на реформаторите.

В 44-тото Народно събрание влезе нова партия - "Воля". Какъв е профилът на нейните избиратели - говорим по-скоро за събиране на протестен вот или има тенденция за устойчиво присъствие в политическия живот?

Имаше по-високи очаквания към "Воля". Това показваха и декларативните нагласи на българските избиратели в редица социологически изследвания. Трябва да имаме предвид, че сблъсъкът между двете големи партии всъщност изсмука по-малките такива. Относно избирателя на Веселин Марешки, то по-скоро можем да говорим за разочаровани избиратели, които все пак искаха да гласуват, но не за системна партия. Както на президентските избори, така и на парламентарните, партията на Веселин Марешки е партия, която обра протестния вот, но моята прогноза е че "Воля" няма да бъде устойчив политически проект.

Какво ще се случи с десните партии, които останаха извън парламента?

Ще започне дълъг разговор и отново опити за обединение. Десницата много добре си дава сметка, че трудно ще влезе в Народното събрание, ако не се обедини. Историята е показала, че тази разпокъсаност не дава желания резултат и един електорат просто не бива представен в парламента. Ще има промяна на основните лица в десницата, оттегляне на тези, които смятат, че са се провалили. На следващи избори можем да очакваме отново формат подобен на Синята коалиция или Реформаторски блок. Такава съдба си създава десницата- цикъл от раздели и събирания.

Може ли вече да дадем оценка за работата на служебното правителство?

Имаше високи очаквания към този служебен кабинет. Легитимността на президента беше прехвърлена и към служебния кабинет. Не можем да отречем, че кабинетът се справи със задачата да организира честни избори, но скандалите, които имаше около него, създадоха в някаква степен усещането, че кабинетът надхвърля „правомощията си“. В следващо проучване на Изследователски център "Тренд" ще измери оценката на българите по отношение на това справи ли се или не този служебен кабинет.

Ясно е, че Борисов отново ще е премиер на страната. Какво да очакваме сега, ако начело на страната имаме двама генерали?

Очакванията ми са, че Радев и Борисов ще намерят общ език. Радев вече показва, че няма да бъде бездеен президент, което може да създава известно напрежение, но все пак не очаквам сериозно конфликти между двете институции, нито на институционално, нито на личностно ниво.
 

Последвайте канала на