Бойко Борисов: Стефан Данаилов се омаскари на стари години

Боко, Боко! Лошо е когато се маскариш, не само пред народа си , но и пред целия свят. Скоро ще излезе сигурно и подборка на всичките ти простотии, изречени публично. Кой не знае колко книги си прочел(1)?

ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА РАЗКАЗАНА ОТ МИНИСТРИ…. МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Един ден Червената шапчица тръгналa да носи на баба си храна в една кошничка. Всички тези храни били по стандарт "Стара планина". И затова бабата изгаряла от желание да получи храна, защото ние сме това, което ядем. СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Добрата подготовка, която дава българското училище по география и математика, е позволила на това дете да се ориентира само` в гората. Още повече, че в училище то е разговаряло с училищния психолог и без страх е тръгнало към гората. Догодина ще въведем часове за срещи с вълци. Колективи вече подготвят учебните и помагалата. ТОТЬО МЛАДЕНОВ: Обърнете внимание каква потребителска кошница е очаквала възрастните хора. Това показва социалната политика на правителството, защото тази баба е вдовица, а вдовишките пенсии ще бъдат увеличени. Ако осъществим пенсионната реформа, мъже и жени се пенсионират на 80 години. Тогава тази баба ще работи и няма да живее в гората. РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Само след шест месеца тази пътечка, по която е вървяла Червената шапчица, ще стане горска магистрала и с колите до тази и друга баби в гората ще се отива за десет минути. ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Бабата ще продължи да се топли с дърва в гората. И ако се оказва по-изгодно с отопление на твърдо гориво, ние няма да строим АЕЦ Белене. НОНА КАРАДЖОВА: Искам да подчертая, че къщата на бабата не е построена в защитена местност, както твърдят еколози. Затова част от гората зад къщата на бабата е изсечена и се предвижда строеж на ски писта. СИМЕОН ДЯНКОВ: Вълкът нападнал бабата и Червената шапчица, защото е бил гладен. Да, така е. Не отричам, но ясно искам да кажа,че пари за храна на вълци няма. Гладни, жадни - това остава техен проблем. Нашите вълци все пак са много по -стабилни от американските. СВИЛЕН НЕЙКОВ: Възрастните хора, ако спортуват, може те да ходят при внуците си, а не обратното. Затова предвиждаме фитнес зали в гората, за да може старите хора да поддържат здравето си. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ако имахме един хубав музей, един български Лувър, тая баба щеше да се разхожда по цял ден из него, вместо да дивее по горите и да я ядат вълци. Чудя се как някой хора не могат да го разберат това. Любовта към изкуството няма възраст. Като съм бил в Париж, много пъти виждам как техните бабички по цял ден са из музеите. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: При акция "Бабата" със съдействието на ловец е хванат вълкът, извършител на тежкото престъпление. Той е криминално проявен, многократно са повдигнати обвинения към него, но интересно защо съдът не се е произнесъл досега с присъди. Само това искам да попитам. МАРГАРИТА ПОПОВА: Съдебната система работи въпреки някой недостатъци. Тя ще поеме вълка и той ще получи присъдата, която заслужава. Убедена съм в това. БОЙКО БОРИСОВ: Изял вълкът бабата. Неприятно е, но аз искам да попитам: къде бяха правителствата предишните двайсет години, защо не уредиха бабата в старчески дом, а са я захвърлили в гората? В Банкя старите хора са си по къщите. И ние сега ще се погрижим за старите хора в горите. Ето, направили сме трийсет нови пътечки. Утъпкваме още петнайсет и до края на нашето управление ще имаме четирийсет и пет нови горски пътеки! Само това да е, аз ще съм доволен!

Чух как премиерът на една европейска държава сравни себе си с храбър кучкар, а народът, който го бе издигнал от калта, където му беше мястото, с кучета, които трябва да бъдат държани „здраво". Сигурно тази екзотична аналогия би ме разсмяла искрено, ако държавата не се казваше България, премиерът, Бойко Борисов, а тварите, от които се очакваше да слушкат, да не хапят, да не лаят и да ближат ботушите на добрия господар, не бяхме ние, българите. Тогава, сънувах страшен сън. Насън видях как един нискочел, гръмогласен и простоват субект попадна на върха на еволюционната стълбица, назоваван почтително „кучкар", „звероукротител", дресьор". Направо тръпки да те побият! Какво може да бъде казано за общност, в която един жалък примитив като Борисов може да бъде виждан на върха на пирамидата? Какви следва да бъдат тия под него?! Дори първичният органичен бульон, от който, според материалистите, е произлязъл животът, би следвало да се възприема за нещо по-висше от ония, за които връх, венец и господар е Пожарникарят! Та в моя кошмар видях Борисов с ловджийски рог в ръка, начело на свирепа кучешка глутница. Те преследваха всичко, което можеше да лази, хвърчи, пълзи или тича пред тях, разкъсваха го и се избиваха един-друг за кокала. Там беше яростният, хищен и доста побъркан доберман, Цветан Цветанов. За доберманите се говорят злокобни неща. Създателите им са сътворили развитие, при което черепът се оказва тесен за без друго не обилния мозък и, накрая, някои костни пластинки притискат мозъчната тъкан, животното полудява и разкъсва господаря си. Също рамо до рамо с великия ловец, препускаше кучето-убиец, Ротвайлерът Дянков, който, потресен от собствените си физически и психически деформации, често освирепяваше дотам, че, с пяна на уста, се нахвърляше дори върху престарелите мравчици-пенсионери. Фокстериерът Плевнелиев ровеше с лапи земята за да надуши следи и тържествено откриваше нови ловни пътеки и ловни полета. Имаше и една доста поостаряла и малко грозновата хрътка, която скимтеше, лаеше, тичаше в кръг и отчаяно се опитваше да зарови лайната, произведени духовно и словесно от висшия й господар. Хрътката Цецка Цачева. Описвам само малка част от глутницата на първия кучкар в нашата държава. Пропуснах затлъстялата, добродушна и пасивна сантбернарка, Искра Федосиева, безличните, вечно лаещи срещу дивеча и послушни гончета, депутатите от ГЕРБ. Но, при такава обилна кучешка популация, не може да се сетиш за всички. А какво да кажем за фона, за масовката или миманса, т.е., за кученцата, които само стоят и наблюдават парада на фаворитите?! Тук бяха болонките журналисти от политическия слугинаж, които са най-многобройната пасмина от кучешката популация. Рамо до рамо с тях се кипреха декоративните пудели-манекенки, поп фолк певачки или „миски", чиято заветна мечта бе да оближат...на някой от великата глутница или даже на самия кучкар (само да им дадат някоя предизборна халтура). А къде бяхме ние, скъпи мои приятели? Намериха ли местенце в моя сън и обикновените, неопощените, ненахранени и необезпаразитени нищожества, наричани в България електорат? Е, тъй като нито глутницата, нито свитата й е хукнала нанякъде да бяга, на въженцата остава да увиснем ние. Защото ние сме помиярите! За какво ни ползва Великият кучешки господар? Той не разчита да му помагаме в лова, защото тайно съчувстваме на дивеча и у нас дивото зове. Не ни подхвърля кокали, тъй като се досеща, че бихме ги изгризали, но, след това, едва ли бихме облизали ръката му. Не ни свири със сладкогласия си ловджийски рог, тъй като не си мисли, че ще завием от солидарност или приветствено ще заскимтим. Не, ние ще заръмжим дълбоко и яростно и ще видим дали е защитено гърлото на кучкаря. Ето защо, ние ядем помия, слагат ни електорални номера на ушите, затварят ни в кучкарници, говорят ни, че месото съществува само в легендите, зародили се в дебрите на леса. Ние сме пълни със СРС - бръмбари, вместо бълхи, опашките ни са подвити и пълни с тръни и репеи, а, когато намерят удобен повод, с радост ни натикват в кучкарници и дерат кожите ни за палта. После ни убиват с тухли или камъни по главите и твърдят, че са ни евтанизирали. Когато дойде денят на изборите, слагат в рядката ни помия по някой кокал, твърдят, че ни помагали да се европеизираме, да се бойковизираме и отчитат луди пари за програмите, с които ни просвещавали. Помиярска съдба! Но, ако бях на мястото на нискочелия нагъл и примитивен кучкар, бих треперил не от глутницата, не от нейната опозиция, не от декоративните зрители, а само от помиярите. Защото ние няма какво да губим и добре помним красотата на това да бъдем свободни вълци. Защото у нас свободата, достойнството и поривът на дивото все още зоват! И нека кучкарят си припомни за един много мъдър древноелински мит, за Актеон, ловецът, когото разкъсали собствените му хрътки!