Разказът на редник Росен Плевнелиев (снимка)

  • 07 октомври 2011 21:39

  • 6555
  • 13
Разказът на редник Росен Плевнелиев (снимка)
©

3 ч след полунощ. В спално помещение, където спокойно спят 20-ина младежи, нахлува мъж на средна възраст и без никакво притеснение издава бойна команда: Да ви видя всички прави, до 15 секунди всички легла да са оправени! По-живо, по-живо! Какво ми хъркате като баби! Стани бързо, ей ти, не се завивай през глава, тук не е курорт, ами казарма!

Това не е част от екшън филм, а част от истинските истории на школата за запасни офицери в Плевен с главно действащо лице - вероятният бъдещ главнокомандващ на армията редник Росен ПлевнелиевРосен Плевнелиев Росен Асенов Плевнелиев е президент на Република България и бивш министър на регионалното, пише 24 часа.

Сега той с усмивка си спомня за тези моменти, в които е усетил и меда, и жилото на войниклъка. Защото за какво си говорят мъжете цял живот – разбира се, за казармата! Както жените споделят тайните си за раждането, така и за тях приключенията от военната служба за родината остават спомени за цял живот. Разбира се, и приятелства.

Росен ПлевнелиевРосен Плевнелиев Росен Асенов Плевнелиев е президент на Република България и бивш министър на регионалното тъкмо завършил елитната благоевградска математическа гимназия с пълно отличие и трябвало да влезе в казармата. Първата година бил в Плевен и изкарал в теоретични и практически занятия по възможно най-сложната специалност – артилерийски разузнавач. Задачата била непосилна, защото носел не по-малко от 40-50 кг на гърба си, автомат, специални уреди за задаване на координати, уреди за мерене и друга екипировка.

Трудното идвало от това, че като артилерийски разузнавач трябвало да е възможно най-близо да противника, да засече неговите цели и да подаде координати и информация за тях на огневите позиции. Нужна била много добра физическа подготовка, за да оцелява сам близо до противника. Всяка сутрин независимо от атмосферните условия – минус 20, плюс 40 градуса, тичали по няколко километра, превземали баирите с цялото бойно снаряжение, тренирали да подават координати при всякакви условия.

“Като артилерийски разузнавач имах много тежка първа година, през която ме пуснаха само 6 пъти в отпуск, и то за около 4 часа. За това време тичах до пощата, където се редях на опашка, за да се чуя с майка си и баща си, след което бързах да си купя една пица и отпускът свършваше”, спомня си кандидатът за президент на ГЕРБ редник Плевнелиев.

На всичко отгоре и времената не предвещавали мир, та се налагало войниците непрекъснато да са в бойна готовност. По това време – 1982-1983 г., в Полша дисидентите от синдиката на Лех Валенса “Солидарност” вече създавали много проблеми на социалистическата общност и българската войска постоянно била ангажирана с тренировки и симулации на война.

“В края на първата година в казармата, толкова исках да се прибера в Благоевград, за да видя приятелите и семейството си, че тичах 3-4 км от поделението до гарата”, признава сега Плевнелиев.

След първата тежка година обаче късметът каца на рамото му. Оказало се, че 5-имата най-добри участници на олимпиадата по математика и програмиране през 1982 г. имат право на по-лека служба. А възпитаникът на математическата гимназия в Благоевград, випуск 1982 г., бил спечелил първо място в националната олимпиада по програмиране.

Веднага получил разпределение в изчислителния център на Генералния щаб. Имал за началници 42-ма полковници и генерали, а войничетата били само 5-има. Тяхната работа била да поддържат всички компютри на Генщаба. Културният шок бил голям - все едно от студентските общежития да попаднеш в “Хилтън”. “Беше много добре, защото можехме да се развиваме, да четем книги, да работим по специалността си”, преценява Росен.

Последвайте канала на

Novini.bg
6555 13

Свързани новини

Коментари 13

Добави коментар
Беглецът

2015.01.29 | 22:04

10
ХАхах Ееее тоя плевнелиев голям маратонец бил :D Бягал ли бягал ама сега не можа да избяга от Бойко май... ::D :D

2015.01.29 | 22:04

9
Плевнелиев, ти си охлюв! Ти си един гол охлюв - плужек, който НЕ СЕ ВЯСВА НА ПРЕДИЗБОРНИ ДЕБАТИ И ДИСПУТИ, защото те е страх да не те разбчерат, че си една гербарска КУХА ЛЕЙКА!!! Завчера гледах по Канал 3 как в предаването "5 за 4" се усукваше като глист, когато водещият те питаше за скандала с подкупите в общината! Бягаше от коментар като дявол от тамян, щото явно има нещо гнило в цялата работа и косъмът ти не е чист!!!! Фалшив си като цялото миризливо чалгарско гербарство! На 23.10 НЯМА ДА ГЛАСУВАМ за вас, както и за олигофрена от шизо-Атака Субсидеров, защото ЕЖЕДНЕВНО РУШИТЕ България, кретени безмозъчни!

2014.01.07 | 23:00

8
Българският народ е мъдър народ. Най-разпространената форма на тази мъдрост е главата, сгушена дълбоко в раменете на масите, които са запомнили от бащи и деди възрожденската поговорка "преклонена глава сабя не я сече". Придържайки се към тази народна мъдрост, българите отдавна са си изработили съответни житейски стратегии и защитен рефлекс: публичното поведение на хората е покорно, наведено и предпазливо. Защо ли? Защото будителите - доколкото ги е имало, никога не са успявали да вдъхнат достатъчно самочувствие на хората в собствените им сили, така че те сами да повярват на себе си, да вдигнат глава и да не живеят според диктата на други. България - в манипулиран предизборен хаос В това е и най-голямото нещастие на българите. Критично мислещите, бунтарите и всички останали от категорията образовани просветители открай време разпространяват по-скоро смут и тревога, отколкото модели на поведение. Нещо по-лошо - доминиращият модел на поведение, практикуван и до днес от т. нар. българска интелигенция, е угоден, удобен, уютно услужлив. “Елитът”, пише Владислав Тодоров, “сивото вещество на нацията, призвано да мисли и създава, е загубил обществената си поръчка, останал е без мисия и без послание”. Няма друго обяснение за предателското мълчание на иначе гласовити медийни експерти, политически анализатори и коментатори пред лицето на пълзящия сред хората страх в моменти, когато нацията е изправена пред избори. Страх, който обобщава опита на миналото и издава предчувствия за бъдещето. Страх от йерархии, страх от началници, страх от партийни метли, страх от собствено мнение, страх от социална ангажираност, страх от отговорност, страх от конкуренция, страх от самия страх... "Кога за последен път си казахме, че нещо зависи от нас?" Живеем в съзнателно разбъркано предизборно време. Апаратните манипулации, добре изчисленият регламент за неравнопоставеност между кандидат-президентските двойки, както и нечистоплътното внушение, че в България съществува демократична медийна среда, са тенденциозно създаден хаос в страната. Примирението пред този факт е поредното предателство на българската интелигенция. “Кога за последен път си казахме, че нещо зависи от нас? Кога за последно повярвахме, че ние, а не някой друг държи поводите на живота ни? Преди твърде много време...” А времето ни е ограничено, предупреждаваше Стив Джобс. “Не го губете, за да живеете чужд живот. Не влизайте в капана на догмата да живеете според очакванията на другите! Не позволявайте чуждите мнения да заглушават вашия собствен вътрешен глас.” Националната еволюция зависи от това...

Добави коментар

Свързани галерии

Водещи новини