БНБ: В края на 2020 г. средствата по депозити във фискалния резерв са 8525 млн. лв.

30 април 2021 07:50

БНБ: В края на 2020 г. средствата по депозити във фискалния резерв са 8525 млн. лв.
© Novini.bg
869 0

Управителният съвет на Българската народна банка прие и внесе в Народното събрание годишния отчет на Банката за 2020 година, съобщиха от БНБ.

По-строги мерки за ограничаване на разпространението на коронавируса в страната доведоха до забавяне на икономиката първото тримесечие на 2020 г. и ръст от 0.4 на сто на БВП, последвано от силен спад ( минус 10.1 на сто) през второто, частично възстановяване на икономическата активност с 4.3 на сто през третото тримесечие и ново забавяне на верижния растеж в края на годината до 2.2 на сто. За цялата 2020 г. реалният БВП се понижи с 4.2 на сто, отчитат от БНБ.

Актуализация на бюджета и нов дълг при влошаване на епидемичната обстановка

За ограничаването на спада на икономическата активност допринесе антицикличната фискална политика чрез увеличените нетни трансфери към икономическите агенти, програмите за запазване на заетостта и по-голямото правителствено потребление и инвестиции, отчитат експертите на Централната банка.

През годината броят на заетите в икономиката се понижи с 2.3 на сто спрямо 2019 г. главно поради намалението им в най-засегнатите от мерките срещу COVID-19 сектори: търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство. Въведените от правителството социално-икономически мерки повлияха за частично ограничаване на спада в броя на заетите. По данни от Наблюдението на работната сила на Националния статистически институт (НСИ) равнището на безработица се повиши до 5.2 на сто средно за 2020 г. (4.3 на сто през 2019 г.), докато данните на Агенцията по заетостта са отчели средно за 2020 г. по-високо равнище на регистрираната безработица - 7.4 на сто (5.6 на сто през 2019 г.).

Одобреният от БНБ частен мораториум върху задълженията по кредити е имал важно значение за смекчаването на ликвидните затруднения на фирми и домакинства през годината, пише в документа. Икономическите ефекти от разпространението на COVID-19 и мерките за ограничаването му са предизвикали забавяне в темпа на растеж на потребителските цени и в края на 2020 г. годишната инфлация е била 0.0 процента (3.1 на сто инфлация в края на 2019 г.).

През 2020 г. депозитите на неправителствения сектор в банковата система са нараснали със сравнително високи темпове (с 9.7 на сто в края на 2020 г., колкото е растежът им и към декември 2019 г.). Годишният растеж на кредита за нефинансови предприятия и домакинства се е забавил до 4.5 на сто в края на 2020 г. (спрямо 7.4 на сто през декември 2019 г.). Несигурността относно бъдещото развитие на макроикономическата среда и слабата инвестиционна активност в страната през 2020 г. са ограничили търсенето на кредити от частния сектор, отчита БНБ.

Същевременно след въвеждането в страната на мерките срещу разпространението на COVID-19 банките са затегнали кредитните си стандарти и условия, пише в документа. През 2020 г. бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа е отрицателно и възлиза на минус 3532 млн. лв. (минус 3.0 на сто от БВП). Към края на декември 2020 г. средствата по депозити във фискалния резерв са 8525 млн. лв. (7.2 на сто от БВП), от които 8026 млн. лв. по депозити в БНБ.

При управлението на брутните международни валутни резерви БНБ е продължила да провежда консервативна политика, като още през първата половина на март са предприети рестриктивни инвестиционни ограничения. Налагането на тези инвестиционни ограничения имало за цел и е довело до намаляване на кредитния и пазарния риск, както и до увеличаване на ликвидността на валутните резерви, пише в резюмето на годишния отчет на БНБ. В средата на 2020 г., след настъпилото постепенно нормализиране на ситуацията на международните финансови пазари, повечето от наложените по-рано инвестиционни ограничения са били отменени, което доведе до възстановяване на нормалния инвестиционен процес при управлението на валутните резерви. Същевременно толерансът за кредитен риск беше намален значително в сравнение с този от края на 2019 г. Инвестиционните лимити за минимална и максимална кредитна експозиция по класове активи, както и лимитите за концентрация на активи към отделни емитенти и контрагенти са били променени към по-консервативни.

В края на 2020 г. пазарната стойност на брутните международни валутни резерви възлиза на 30 848.2 млн. евро, което е повишение със 6012.6 млн. евро спрямо края на 2019 г., или 24.2 на сто растеж на годишна база. През миналата година преобладаващата част от активите е била инвестирана в ценни книжа с много високо кредитно качество, чийто среден дял в общите валутни резерви за годината възлиза на 56.5 на сто. Средногодишният дял на депозитите е бил 27.2 на сто, а делът на наличните средства е увеличен до 16.3 на сто (от 4.2 на сто в края на 2019 г.). Нетният доход от управлението на валутните резерви през 2020 г. възлиза на 226.06 млн. евро, което представлява 1.00 процент нетна доходност за периода.

БНБ публикува отчет на Фонда за преструктуриране на банки за 2020 година

Във валутната структура на брутните международни резерви средногодишният дял на монетарното злато е нараснал до 7.91 на сто (от 7.11 на сто за 2019 г.), което се дължи на покачването на цената на златото в евро през отчетния период, както и на придобиване от страна на БНБ в началото на февруари 2020 г. на 11 114 тройунции монетарно злато борсов стандарт. По компоненти нетният доход включва доход от инвестиции, който е отрицателен в размер на минус 86.50 млн. евро, доход от валутна преоценка, възлизащ на 257.43 млн. евро, и нетен финансов резултат от пасивите в баланса на управление "Емисионно", който е положителен на стойност 55.13 млн. евро. През 2020 г. РИНГС - Системата за брутен сетълмент в реално време с оператор БНБ, е обработила 84.7 на сто от стойността на извършените в страната плащания. През системата са извършени 1 017 152 броя плащания (намаление с 8.7 на сто спрямо 2019 г.) на стойност 1 094 557 млн. лв. (увеличение с 0.1 на сто спрямо 2019 г.). В края на 2020 г. в обращение са били 547.7 млн. броя банкноти на стойност 20 751.8 млн. лв., като за едногодишен период те се увеличили с 43.3 млн. (8.6 на сто) по брой и с 2118.3 млн. лв. (11.4 на сто) по стойност. Разменните монети в обращение в края на 2020 г. са били 2722.1 млн. броя на стойност 483.8 млн. лв. През годината общият им брой се е увеличил със 123.4 млн. (4.7 на сто), а стойността им - с 24.1 млн. лв. (5.2 на сто). Банковата система в България посрещна икономически шока от пандемията с висока капиталова и ликвидна позиция, което осигури непрекъсваемост и надеждност на дейността на банките по извършването на финансово посредничество, посочват от БНБ. За устойчивостта и гъвкавостта на банковия сектор в условията на силно влошената макроикономическа среда са допринесли, както провежданата през последните години политика на изграждане на буфери в системата, така и предприетите на 12 март 2020 г. от УС на БНБ мерки, насочени към допълнително укрепване на капитала и ликвидността на банките, включващи капитализиране на печалбата на кредитните институции и налагане на индивидуални и съвкупни лимити за чуждестранни експозиции на банките. На 19 март УС на БНБ взе решение и за отмяна на предвидените увеличения на нивото на антицикличния капиталов буфер. Въпреки икономическия шок през 2020 г. съотношението на необслужваните кредити в банковата система се понижи, което се дължи на комбинирания ефект от действието на предложения от Асоциацията на банките в България (АББ) и утвърден на 9 април от УС на БНБ частен мораториум върху плащанията по банкови кредити, както и от операциите на банките по продажби и отписвания на необслужвани кредити, пише в документа. С оглед на продължаващото действие на ограничителните мерки срещу COVID-19 и в съответствие с актуализираните насоки на ЕБО и искания на АББ през годината сроковете за действие на мораториума върху плащанията по кредити бяха удължени на два пъти с решения на УС на БНБ от 9 юли и от 10 декември 2020 г. От 1 октомври 2020 г., България се присъедини към Единния надзорен механизъм (ЕНМ) чрез установяването на тясно сътрудничество между БНБ и Европейската централна банка /ЕЦБ/ . По силата на рамката за тясно сътрудничество от 1 октомври 2020 г. ЕЦБ е отговорна за прекия надзор над определените от нея като значими институции, а именно "Уникредит Булбанк" АД, "Банка ДСК" АД, "Обединена българска банка" АД, "Юробанк" АД и "Райфайзен банк (България)" ЕАД. Определените като по-малко значими институции остават под прекия надзор на БНБ. Контролните функции на БНБ по отношение на спазването от банките (значими и по-малко значими) на изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансиране на тероризма, се запазват и след присъединяването на България към ЕНМ. Към 31 декември 2020 г. в регистъра на банковите сметки и сейфове са подадени данни за 15.3 млн. активни банкови сметки (при 15.6 млн. към декември 2019 г.) и за 31.4 хил. договора за наем на банкови сейфове (при 32.4 хил. към декември 2019 г.), в това число записи за три милиона новооткрити сметки и за 3.2 милиона закрити сметки. През 2020 г. БНБ е изразходвала за издръжка 102 893 хил. лв., включително 33 294 хил. лв. за издръжка на паричното обращение, 29 405 хил. лв. за материали, услуги и амортизация и 35 700 хил. лв. общи разходи за персонала.

Мая Йорданова
869 0

Свързани новини

Коментари 0

Добави коментар

Добави коментар

Водещи новини