Съветът, който помогна на Крис Корнел да създаде най-важната песен в кариерата си

Музикалният талант невинаги е достатъчен за постигане на успех. Често е нужен цял екип от хора, които да насочат този талант в правилната посока. Лидерът на Soundgarden Крис Корнел може и да е бил гласът на едно поколение, но по време на създаването на албума „Superunknown“ той се нуждае от напътствия относно естеството на своето творчество.

В спомен за този разговор пред Ultimate Guitar, Бейнхорн обяснява, че е казал на Корнел: „Въпреки че новият материал може да звучи безспорно като Soundgarden, по-добре е да пишеш песни, които наистина обичаш, вместо песни, които ще угодят на твоите фенове“.

Проблемът не е бил в творческа умора или спад във формата на групата. Всъщност е било точно обратното – предишният им запис, „Badmotorfinger“, циментира позицията на Soundgarden като едни от основните играчи на модерната рок сцена. За успеха допринася и фактът, че продуцент на следващия албум е Майкъл Бейнхорн – човек със сериозна визитка и множество успешни проекти зад гърба си.

Разбира се, да се носиш по същата вълна, която ти е донесла успех, е хлъзгав път. Основната причина е, че ако се посветиш на това да правиш едно и също, хората бързо се отегчават, дори и първоначално да са смятали, че точно това искат. Преоткриването обаче също е рисковано, тъй като често изисква голяма смелост и още по-голяма отдаденост на създаването на изкуство, което се усеща като най-честно и автентично.

Първоначално успехът на „Badmotorfinger“ твърдо поставя Корнел в първата категория. Той се стреми да пише песни, каквито вярва, че феновете искат – такива, които продължават оттам, където „Badmotorfinger“ е спрял. Музикантът е искал да запази инерцията и да избегне всичко, което би могло да навреди на безспорния път към успеха, по който вече са поели.

Разбира се, Бейнхорн (а вероятно и Корнел) осъзнава, че този ход може да доведе до загуба на значителна част от фенската маса на групата. Това, което се случва в действителност обаче, надминава и най-смелите им очаквания. Според Бейнхорн, две седмици след този разговор Корнел се връща с две песни, едната от които ще определи цялото им наследство: „Fell on Black Days“ и „Black Hole Sun“.

Интересен факт е, че Корнел измисля и електрическата китарна партия на песента, придавайки ѝ по-деликатно усещане, отколкото китаристът Ким Таил би могъл да изсвири. Всички тези уникални елементи, които Корнел вероятно не би създал без предварителния разговор с Бейнхорн, в крайна сметка оформят пътя на групата. Те остават фокусирани върху простото изкуство на интуицията, вместо да паднат в познатия капан на угаждането на феновете.