Радан Кънев: Инфлацията не може да бъде овладяна, в период на глобална нестабилност сме

- Г-н Кънев, тази седмица сме под еуфорията на спечелването на конкурса Евровизия, което не ни се случва за първи път, но пък не ни пропускат и скандалите и доста динамичната ситуация в България и в Европа.

-Сигурна ли е Европа към този момент? Както чисто в отбранителен аспект, така и в икономически. Войната, която води Тръмп оказа сериозно влияние през последните месеци.

- Какво трябва да се направи, за да не се стига до кризи? Особено инфлационни.

​

-Как ще коментирате първите международни изяви на премиера Румен Радев ? Първо посещение в Германия, днес има разговор с президента Тръмп.

-А да ви върна в България. Бяхме свидетели на една раздяла в парламента между дясното пространство. Това ще отслаби ли, ще ви направи ли по-силни? Предстоят президентски избори.

По публикацията работиха: Галя Георгиева и Калина Атанасова

Екип на Novini.bg се срещна с евродепутата от Група на Европейската народна партия (Християндемократи) Радан Кънев в Страсбург, за да поговорят за така актуалните въпроси относно инфлацията, зачестилите военни конфликти и новото правителство в България.

-Разбира се, за всеки българин тази седмица е празник. А това е и атмосферата в Европейския парламент – поздравяват ни на всеки ъгъл, както се казва, включително, както мнозина видяха, и в пленарна зала. Но политическата работа продължава и то с много високо темпо, така че доброто настроение е едно, заслужената радост – особено заслужена от професионалистите, които спечелиха конкурса начело със самата Дара. Ние не сме заслужили особено. Така че нашата работа е друга.

-Естествено, че целият свят в момента е несигурен. И Европа, и България, и Близкият Изток, и всички засегнати от една глобална криза на суровините, на горивата, която през есента, ако няма бързо развитие на този конфликт, ще се отрази много тежко и на цените на торовете с голям риск за глобалните цени на храните. Така че ние се намираме в много сериозна ситуация. Аз бих казал, че Европа е по-сигурна, отколкото преди една година, и по-единна, отколкото преди една година, но това е далеч недостатъчно на този етап.

-А, няма лесен отговор на този въпрос. Който дава лесни отговори, просто лъже. За да не се стига до кризи, трябва да не се започват войни, но ние виждаме, че завоевателната война на Русия в Украйна не спира. Там няма близка перспектива за мир. Войната в Персийския залив е също в един постоянен процес между успокояване и ескалация, което постоянно държи световните пазари – и финансови, и горивни, и ресурсни, капиталови – абсолютно на нокти, което се отразява всекидневно на цените във всяка една държава, и на пазарите във всяка една държава. Тук няма, още веднъж, лесно решение. Решението е мирът, стабилността, връщането към международните правила, защото мнозина с известно злорадство говореха как международният ред, основан на правила, международният либерален ред – го наричаха – бил умрял. Ами, това са последиците от неговата криза, защото той не е умрял, но е в много дълбока криза. А днес живеем в един свят без международен ред. Така изглежда той и колкото по-малко международен ред и правила има, толкова по-зле ще изглежда.

- Вие казахте, че всички, които обещават да няма инфлация или тя да бъде овладяна, действат на ръба на популизма. В България в момента наблюдаваме първите мерки, след като имаме стабилно правителство, избрано също с историческо мнозинство. Дали ще успеят да овладеят инфлацията и дори да намалят цените?

-Инфлацията в момента може да бъде контролирана. Тя не може да бъде спряна или овладяна, защото тя се движи, както казах, от могъщи, абсолютно непреодолими за нас, независещи от нас международни фактори. А от най-големия възможен риск – войни там, където ресурсите се произвеждат. Защото Украйна и Русия са глобални производители на хранителни продукти, Русия и на торове, а Персийският залив е най-големият производител и на енергия, и на конкретни горива като дизел и керосин, и на торове. Ние се намираме в период на глобална нестабилност, той няма как да не се отразява на икономиката и на цените. Разбира се, мерки са възможни, които да опитват да овладеят инфлацията, да не допускат тя да се превръща в пазарна истерия. Защото хиперинфлацията, галопиращата инфлация, дефицитите на доставките – това обикновено е продукт на грешни политически решения вече. Това не е продукт просто на международна обстановка. Ние сме виждали такива опити – и по времето на Луканов, и по времето на Виденов, когато с груби непазарни мерки се правеше опит да бъдат овладени пазарни механизми. Това доведе до истинска дълбока криза. По тази причина се надявам, че тези послания от сегашното правителство, които са свързани с непазарни механизми за формиране на цени, ще останат в рамките на популизма. Нека да го кажа така: по-добре е да лъжат, отколкото наистина да опитат административен контрол на цените. Това може да има много опасни последици.

-Рано е да правим някакви особени изводи. Първото посещение в Германия беше по-скоро логично, без да го оценявам положително, че е точно там. Защото то показа продължаване на една много дългогодишна политическа линия, започнала с г-н Борисов, а може би и преди него – на това България в рамките на Европейския съюз, в рамките на европейската вътрешна политика да се държи като задължителен съюзник на Германия, да не кажа по-силна дума, като клиент на Германия. България е известна с това в европейските институции. Има доста злъчен хумор по отношение на България. Ако искате да знаете българската позиция в Съвета, питайте каква е немската. Искам да отбележа, че през последните 5–6 години имаме голям прогрес в това отношение. На фона пък на вътрешнополитическата нестабилност, България сякаш се научи да бъде по-гъвкава в избора на европейските съюзи и коалиции. Аз се надявам, че не се връщаме в периода, в който германската позиция предпоставеше българската. Защото Европа е много различна, центърът на власт в Европа и по отношение на външната, и по отношение на икономическата политика се премести по-на изток и в някакъв смисъл по-на север, към държавите, които са най-застрашени от руската агресия в момента. Това включва Балканите, Централна и Източна Европа и скандинавските държави – балтийските, разбира се. Тук много ключова роля играе Полша. Така че за мене е интересно кога, по какъв повод и в какво настроение г-н Радев ще се срещне с г-н Туск, защото кабинетът на Доналд Туск е в момента основният лидер на източноевропейската тежест в рамките на Съюза, която е по-голяма от всякога. Може би благодарение на заплахата от изток, може би благодарение на бума на полската икономика и все пак по-бързото икономическо развитие на източноевропейските държави в сравнение със западните. Може би благодарение, че по отношение на миграционната криза Източна Европа се оказа права в един тежък идеологически и културен конфликт със Западна. Има много причини, но за мен тук важният извод е, че надеждата ми е България да не бъде отново възприемана като задължителен немски съюзник, което често пъти не би било лошо, но не трябва да е по подразбиране.

- За мен това е един неприятен факт от миналото. Ситуацията в България е такава, че гледам единствено напред. Това, което се е случило, се е случило. Оттук нататък ние трябва да сме готови, на първо място, да обезкуражим всеки опит на голямото стабилно управляващо мнозинство да залитне авторитарно, защото няма какво да се лъжем. Когато имаме висш военен начело на държавата, винаги можем да очакваме едни много, много вертикални авторитарни отношения, които не са характерни за парламентарната ни демокрация.