Песента на Стиви Никс, вдъхновена от „Брулени хълмове“

Тя добавя: „Сърцето на всеки е диво, така че албумът е написан за всички, за да почувстват своите диви сърца. Това е споделено и дадено на хората, за да обикнат тази идея – аз самата я обичам".

За повечето музикални фенове и дори за по-небрежните почитатели на литературата, романът „Брулени хълмове“ от 1847 г. на Емили Бронте е основното вдъхновение зад едноименната песен на Кейт Буш.

Успехът на песента на Кейт Буш „Wuthering Heights“ е впечатляващ. Нейната уникална музикална интерпретация достига номер едно във Великобритания през 1978 г. и остава едно от най-обичаните ѝ произведения. Въпреки това, Буш не е единствената изпълнителка, която черпи вдъхновение от романа на Емили Бронте.

Историята на „Брулени хълмове“ има непреходна сила. Нейното изображение на дива и понякога тревожна любов продължава да омагьосва читателите и да вдъхновява творците. По тази причина романът често служи като основа за създаването на значими произведения в поп и рок музиката, отбелязва Far Out Magazine.

От „Unquiet Slumbers for the Sleepers“ на Genesis до „Cath“ на Death Cab For Cutie, поколения музиканти са черпили от класическата творба на Бронте. В тази традиция се вписва и Стиви Никс, която намира вдъхновение в историята за създаването на заглавната песен от албума си „The Wild Heart“ (1983).

Никс черпи от любовта си към „Брулени хълмове“ и от енергията на Ню Йорк. В интервю от 1983 г. тя споделя: „Родена съм в Ню Йорк – град наситен с живот и енергия. „Wild Heart“ е песента, към която винаги се връщам, защото във вокала ѝ има истина, която настръхваш, когато успееш да усетиш. Тя те превежда през бурята на душата, през сривовете и възстановяването, през болката и оцеляването – всяка нота е преживяна, всяка дума е дълбоко изпята".

Любовта на Никс към „Брулени хълмове“ идва не директно от книгата, а чрез филмовите адаптации. Когато през 2016 г. пише бележки за преиздаването на „The Wild Heart“, тя не уточнява дали вдъхновението ѝ е от филма от 1939 г. с Лорънс Оливие, от този от 1970 г. с Тимъти Далтън, или от някоя от телевизионните версии.

Никс споменава: „Спомням си, че пях „Wild Heart“ по време на фотосесия за корицата на Rolling Stone за „Bella Donna“. Написах я изцяло за Хийтклиф и Катрин, за тяхната неразделна връзка, за силата и драмата на финалната сцена, когато той ѝ казва всичко това на смъртния одър".