„Ужасяващият“ японски хорър, който Мартин Скорсезе обожава: Не е за хора със слаби сърца, но си заслужава

Скорсезе винаги е бил режисьор, който обича да експериментира с жанрове. Диапазонът му е голям и се простира от криминални класики до исторически драми.

Той описва японския режисьор като „абсолютен майстор на светлината, кадрирането и темпото“, чийто контрол върху визуалната композиция може да предизвика тръпки дори с едно движение в ъгъла на кадъра.

„Не е за хора със слаби сърца – но си заслужава. Куросава е голям режисьор", казва Скорсезе за колегата си.

Макар че режисьори като Куентин Тарантино, Сам Рейми и Гилермо дел Торо отдавна са известни като страстни почитатели на хоръра, рядко чуваме Мартин Скорсезе да говори за този жанр. И все пак, един от най-влиятелните творци в историята на киното има какво да каже за филмите, които го карат да настръхва.

Хорърът, обаче, заема скромно място във филмографията му. Единственото му по-сериозно навлизане в територията на ужаса е „Злокобен остров“ (2010), психологически трилър с Леонардо ди Каприо, който флиртува с мрачната атмосфера на жанра. Дори по-рано, в „Нос страх“ (1991) и „До краен предел“ (1999), Скорсезе използва елементи на напрежение и тревожност, характерни за хоръра, а още в експерименталния си късометражен филм „Голямото бръснене“ (1967) загатва за интереса си към зловещото, пише Far Out Magazine.

„Изцеление“ се отличава от класическите хоръри – това е хибрид между криминална драма и психологически трилър, който разчита на напрежението, а не на ефектите. Филмът проследява историята на детектив, опитващ се да разбере какво свързва серия от убийства, извършени от хора, които сякаш са били психически манипулирани.

Скорсезе отбелязва, че Куросава не снима типични ужаси, а по-скоро създава „филми, изпълнени с причудлив страх“. В тях първоначално запазената реалистична среда бива нарушена от смущаващи детайли, ескалиращи до прояви на насилие и ирационално поведение.