В много случаи самите ние сме най-суровите си критици. Много от нас преминават през живота, опитвайки са да бъдат добри хора и да се превръщат в по-сполучлива версия на себе си всеки ден.
Помагаме на другите, работим усърдно и сме любезни, но когато нещо хубаво ни се случи, оставаме изненадани.
Казваме си неща като: „Не мога да повярвам, че това се случва на мен!“ или „Такъв късмет имам, не го заслужавам“.
Истината, обаче е, че го заслужавате.
Но фактът, че сте имали труден ден, не ви прави недостойни да бъдете щастливи. Това, че сте се борили, не означава, че не заслужавате благополучие.
Дори след най-мрачните дни, светлината намира пътя си наобратно.
Когато нещо хубаво ви се случи – повишение в работата, неочакван подарък от приятел или дори миг на спокойствие в напрегнат ден – поемете дълбоко дъх и го приемете. Не го отхвърляйте като чист късмет или случайност.
Осъзнайте, че сте дали добро на света и сега то се връща при вас. Били сте добри към другите и сега добрината се връща към вас. Били сте щедри с времето и любовта си, а сега те ви се отплащат.
Затова следващия път, когато нещо хубаво ви се случи, не се изненадвайте. Усмихнете се и си кажете: „Благодаря, заслужавам го“.
Това не е късмет, а любов, която затваря своя кръг. И вие напълно я заслужавате.
Лесно е да придобием навика да се съмняваме в себе си. Може би защото са ни учили, че смирението означава да омаловажаваме постиженията си. Или пък защото животът ни е изправял пред толкова много предизвикателства, че сме започнали да вярваме, че той е само това.
Важно е да помним, че любовта към себе си не е егоизъм. Да празнувате собственото си щастие не означава, че пренебрегвате трудностите на другите. Всъщност, приемайки хубавите неща, които ви се случват, вие давате пример на хората около вас. Показвате на децата, че е хубаво да се гордееш със себе си и да приветстваш радостта, когато почука на вратата.
)
)
)