Кой е първият актьор с хит номер едно в музикалните класации

Всъщност е трудно да се посочат много актьори, превърнали се в успешни музиканти, или обратното.

Марк Е. Смит от The Fall го изразява най-красноречиво с думите: „Дразнят ме всички тези актьори в групи. Те са актьори, а си правят собствени групи, сякаш това е, което винаги са искали да правят – мисля, че това трябва да бъде забранено!“

Този феномен, обаче, не е нов. Артисти преминават от една сфера в друга от десетилетия.

Всеки път, когато един творец реши да смени едно артистично поприще с друго, съществува рискът публиката да не го приеме радушно. Преходът е труден, освен ако не си икона като Шер, която може да преминава с лекота между различните дисциплини.

Дори и при успешните примери, едно от двете поприща често се възприема като по-слабото звено особено ако изглежда по-скоро като странично занимание, отколкото като сериозен кариерен ангажимент. Едновременно с това, повечето провали не са продукт на случайностите. Някои музиканти просто не са създадени за големия екран точно както някои актьори е по-добре да стоят далеч от звукозаписното студио.

Всичко се свежда до фундаментално уважение. Доналд Глоувър може да прави почти всичко, което поиска, защото е добър и в двете. Кайли Миноуг също може да се занимава и с кино, и с музика, заради дълбоките си корени и в двете изкуства. Невинаги въпросът е в кое си по-добър, а как го изпълняваш и дали хората са готови да те чуят.

На първо място, Нелсън не го е планирал. Песента е написана от Шарън Шийли, която буквално му устройва засада, за да го привлече към проекта. Тя знаела, че иска именно той да изпълни парчето. Затова отишла с колата си близо до дома му, престорила се, че автомобилът ѝ се е повредил, и така му представила песента. Шийли написва текста едва на 15-годишна възраст, а смелост да го предложи ѝ дава не кой да е, а самият Елвис Пресли.

Освен странния си произход, успехът на „Poor Little Fool“ доказва, че преходът между изкуствата работи, когато материалът е наистина добър. Публиката може и да не е отворена към актьори, които пробват в музиката, или към музиканти, които се насочват към киното. Но ако самият проект е достатъчно качествен, за да привлече внимание, половината работа вече е свършена.