В нея се твърди, че обществото, индивидуалното съзнание, световната история и всяка наука преминават последователно през три етапа на развитие: теологичен, метафизичен и позитивен.
С напредването през тези стадии ролята на религията намалява, докато науката заема водеща позиция в обяснението на социалните явления.
Теологичен или фиктивен стадий
Теологичният стадий се разделя на три подпериода:
Политеизъм: На този етап хората започват да вярват в множество богове. Те смятат, че природните сили се контролират от различни божества – например бог на дъжда, бог на огъня, бог на въздуха и т.н.
Монотеизъм: В тази последна фаза на теологичния стадий хората приемат вярата в един-единствен Бог, който е създател на света и върховна сила. Според това вярване нищо не може да се случи без неговата воля.
В теологичния етап всички природни и социални събития се възприемат като дело на свръхестествени сили.
Метафизичен или абстрактен стадий
За да осмислят света, религиозните и научните възгледи съществуват едновременно. Този етап се нарича още „преходен“, тъй като бележи развитието от абсолютното въображение към рационалността.
Позитивен или научен стадий
Философията на френския мислител Огюст Конт се основава на концепцията за позитивизма. Под „позитивизъм“ той разбира придобиването на знание чрез научни методи. Според Конт единственото автентично и валидно познание е това, което е получено чрез експерименти и наблюдение. Идеята за „закона за трите стадия“ е представена в неговата книга „Курс по позитивна философия“.
Това е най-ранният и примитивен етап в тълкуването на света и социалните феномени. В древните общества хората са вярвали, че всяко събитие е проява на божествена воля. Човешките емоции, чувства и настроения са ги карали да вярват, че зад всяко явление стои свръхестествена сила.
Фетишизъм: Това е първичната фаза, в която хората вярват, че природата е населена с духове, обитаващи предмети като дървета, камъни и други. Това вярване, известно като анимизъм, е карало хората да се покланят на тези обекти и да обясняват всичко през призмата на своите религиозни представи.
В метафизичния етап хората продължават да вярват в Бог, но вече не обясняват всяко събитие в обществото единствено с неговата воля. Вместо това те започват да търсят причините за проблемите в абстрактни сили или в несъвършенствата на човешката природа.
Например, ако някой се разболее, хората могат да свържат болестта с микроби (рационално обяснение), но в същото време да прибягват до духовни ритуали за изцеление. Социалните явления се обясняват чрез смесица от религиозни вярвания и рационални доводи.
На този етап всеки социален феномен се обяснява чрез научни открития и емпирични изследвания. Например, болестта вече не се тълкува като божие наказание, резултат от свръхестествена намеса или гняв заради човешки грешки. Вместо това хората търсят рационално и научно обяснение, като например заразяване с микроорганизми. Според Конт позитивизмът е изцяло интелектуален начин за разбиране на социалните явления, в който няма място за свръхестествени сили. В този стадий религията губи своето господстващо положение, а научните методи стават основен инструмент за придобиване на знание, пише sociologylearners.com.
)
)
)
)
)
)
)