)
По това време тя говори за песента си „Kozmic Blues“ и как „независимо какво правиш, така или иначе те отхвърлят“.
Но песните, които създава, говорят за нейния свят повече, отколкото можете да си представите – като „Kozmic Blues“, например: опустошителна песен, вдъхновена от опита ѝ никога да не получава това, което иска в живота.
Последвайте канала на
Още като дете Джанис Джоплин познава вкуса на изолацията — нещо, което често се превръща в гориво за таланта на истинския творец и автор на песни. Но това особено вдъхновение, родено от различността ѝ, неизменно я поставя под зоркото око на музикалната индустрия, готова да осъди всеки знак на открояваща се индивидуалност.
Като типичния „измъчен и леко неразбран поет“ — образ, често романтизиран днес — творчеството на Джанис Джоплин носи отпечатъка на нейната самота, непретенциозния ѝ външен вид и нестандартното ѝ сценично присъствие. Дрезгавият ѝ глас е живо свидетелство за страданието, което непрекъснато изплува на повърхността.
„Не мога да напиша песен, освен ако не съм наистина травмирана, емоционална и не съм преминала през няколко промени, когато съм много потисната“, казва веднъж Джоплин пред Rolling Stone. „Никой никога няма да те обича по-добре и никой няма да те обича правилно.“
Джоплин носи чувството на примирение в изражението и стойката си. Присъствието ѝ е внушително — мрачна, надвиснала фигура, чиито очи разказват всичко. За едни тя излъчва тревога, за други е върховен гений, артист, чието изпълнение олицетворява трагедия и травма. Но това, което я отличава от другите „измъчени“ колеги, е способността ѝ да вижда себе си така, както я вижда и светът, пише Far Out Magazine.
Това почти винаги проличава в музиката ѝ. Джоплин не е сред най-плодовитите автори на песни, далеч е от това. Всъщност тя написва едва няколко свои парчета, доказвайки, че основната ѝ сила е в кавърите и вдъхването на живот в думите на други.
И така, кои песни е написала Джанис Джоплин?
Тя сякаш се появява от Джоплин точно когато светът има най-голяма нужда да я чуе. Пати Смит си спомня как един ден случайно изпяла първия ред, което накарало околните на момента да се включат в импровизирано общо пеене.
,fit(1280:720))
14 октомври 2025 г. в 10:25 ч.
Освен на „Kozmic Blues“, Джоплин е автор и на първата песен, която някога записва – „What Good Can Drinkin’ Do“, която буквално разказва за неволите ѝ, когато е попаднала в постоянен цикъл на интоксикация. „I Need a Man to Love“, „One Good Man“ и „Move Over“ продължават темата за търсенето на неща, които няма, или за озоваването ѝ в центъра на объркани раздели и сложни размишления. „Turtle Blues“ се занимава с интроспективна независимост, докато „Intruder“ разглежда всичко, което хората са разбирали погрешно за самата Джоплин и как са искали да влязат в живота ѝ и да променят всичко в нея.
„Women Is Losers“ изглежда е едно от най-неразбраните ѝ парчета, но идеята му всъщност е проста и позната на мнозина от нас. В песента тя разглежда как за мъжете често е лесно да успеят, докато за жените нещата изглеждат коренно различно. В света на Джоплин това неравенство ѝ е добре познато, както и на безбройните автори на песни преди и след нея, които е трябвало да се изправят пред несправедливите предразсъдъци на индустрията.
Въпреки това, една от най-добрите песни на Джоплин безспорно е „Mercedes Benz“. Написана съвместно с Боб Нюуърт и базирана на поема от Майкъл Макклър, песента улавя духа на контракултурата, критикувайки капитализма с остра и директна лирическа прецизност.
,fit(1280:720))
,fit(1280:720))
)
)
,fit(1280:720))
)
,fit(1280:720))
)
,fit(1280:720))
)
,fit(1280:720))
)
,fit(1280:720))
,fit(1280:720))
,fit(1280:720))
,fit(1280:720))
)
,fit(1280:720))
)
)
)