Самадхи: силата на мълчанието

Самадхи се описва като единно състояние на съзнанието, в което умът става еднонасочен (екаграта) и съзнанието на медитиращия се слива с обекта на медитацията, пише alle.bg.

Самадхи (на санскрит: समाधि) е йогическо състояние на свръхсъзнание, постигнато в резултат на продължителна практика на медитация(дхяна). В Йога сутра самадхи е осмото и последно стъпало, водещо към крайната цел – кайваля.

В нирвикалпа самадхи привързаността към материалния свят и цялата минала карма се унищожава. Съзнанието постепенно се оттегля от физическото, астрално и каузално тяло, докато не се постигне себереализация, единение с душата. По време на този процес дишането и сърцето спират. Единението с атман (душата) е напълно съзнателно, а клетките на физическото тяло са облени от океана на божествената любов и божественото блаженство за часове, дни, седмици, докато индивидът възвърне съзнанието си от душата отново към тялото. Функционирайки напълно нормално в света, той/тя остава в досег с божествената реалност. Самадхи може да бъде съпътствано от подобряване на здравето (тялото се поддържа от Божествената благодат), по-добри чувства (дори и към хора, които са били омразни) и различни чудеса.

Савикалпа самадхи е временно състояние на свръхсъзнание, в което се осъзнава реалността на аза (атман), но в същото време умът не е напълно овладян, в него все още има калпа (въображения, желания или други „произведения“ на ума), които поддържат представата за двойственост. Савикалпа самадхи е изпълнено с блаженство, но при излизане или „спускане“ от това ниво на съзнание, преживяването на блаженство остава спомен.