Ядреният апокалипсис може да звучи добре: пет парчета, които да си пуснеш, докато светът се разпада

Ужасяващият мащаб на разрушенията в Хирошима и Нагасаки в последните месеци на Втората световна война – решение, чиято необходимост и до днес е обект на сериозни спорове – все още гори ярко на международната сцена.

Black Sabbath – ‘Electric Funeral’

Дата на издаване: септември 1970 г. | Продуцент: Rodger Bain

Young Marble Giants – ‘Final Day’

Дата на издаване: април 1980 г. | Продуцент: Young Marble Giants

Кейт Буш – „Breathing“

Дата на издаване: септември 1980 г. | Продуцент: Кейт Буш и Джон Кели

The Specials – „Man at C&A“

Дата на издаване: септември 1980 г. | Продуцент: Джери Дамърс и Дейв Джордан

Frankie Goes to Hollywood – „Two Tribes“

Дата на издаване: юни 1984 г. | Продуцент: Тревър Хорн

Откакто преди 80 години САЩ тестват първото си ядрено взривно устройство в пустинята на Ню Мексико, човечеството открива ужасяваща нова форма, под която може да настъпи апокалипсисът. Това е кошмар, който преследва света от следвоенната епоха насам и вероятно ще продължи вечно.

В момента, в който Съветският съюз разработва свои ядрени способности в разгара на Студената война, тревогите от превантивни удари – било то чрез офанзивни действия или техническа грешка – и последващият домино ефект от ответни ядрени гъби, осветяващи земното кълбо, престават да бъдат просто спекулативен ужас, пише Far Out Magazine.

Въпреки че напрежението намалява през следващите години и контракултурният разцвет в Западния свят измества предишните опасения от съветската заплаха, огненият терор от гигантски облак поглъщащ огън, който изпарява хиляди в епицентъра си, топи и осакатява още повече в по-далечните радиуси, продължава да преследва колективната психика. Сивата пелена от рак и радиоактивни отпадъци остава като призрак, витаещ над целия свят.

Естествено, подобно безпокойство около „малкия червен бутон“ намира своя път в популярната култура, изследвайки темата за ядрената война със сериозни академични проучвания или с радостта на нискобюджетните филми. Когато неоконсервативната вълна залива Запада, засилената агресивна външна политика, насочена към „червените“, възражда всички стари страхове от глобално унищожение.

Това се излива в множество телевизионни филми и холивудски продукции – от мрачната социално-реалистична драма на BBC „Threads“ до младия Матю Бродерик, който случайно хаква военната система на САЩ и почти предизвиква Трета световна война в „WarGames“ от 1983 г.

В момента „Часовникът на Страшния съд“ – метод за измерване на това колко близо е човечеството до изчезване – е най-близо до точката, от която няма връщане: 89 секунди до полунощ. Стрелките му са преместени напред от „Бюлетина на атомните учени“ в светлината на продължаващото натрупване на ядрени запаси и конфликтите в Близкия изток и Украйна. Тъй като краят на света е съвсем близо, сега е подходящ момент да разгледаме песните, които са изследвали финалната игра.

„Силата на цветята“ в Сан Франциско изглежда на светлинни години от предградията на Астън в Бирмингам. Въпреки че хипи идеалът вече е започнал да се руши към 70-те години, „мир и любов“ все още доминират в класациите от двете страни на Атлантика. Вдъхновени от тъмните буреносни облаци, надвиснали над Западния свят на фона на сътресенията около войната във Виетнам и всеобщата нестабилност, Black Sabbath сериозно се заемат с по-тъмната страна на живота, която се разкрива по мрачен начин във всеки вестник и телевизионен репортаж.

Поемайки тежката тема за ядрената война, Sabbath създават апокалиптичната песен „Electric Funeral“ като част от албума „Paranoid“. Подплатена със заплашителната китарна атака на Тони Айоми, вокалистът на групата - Ози Озбърн, рисува свят, унищожен от човешка арогантност и безразсъдство, с изгорели пейзажи и радиоактивни останки – мрачно предупреждение за последиците от политическата безотговорност.

Тук говорим за пост-пънк трак, който впечатлява с крехки вокали и минималистични китари, допълнени от приглушени барабани. „Final Day“ носи усещането за застинал момент преди края на всичко. Алисън Статън пренася слушателя в атмосферата на предградията, където ежедневието е потопено в тихото очакване на ядрения удар.Усещането е за мрачно, но същевременно съмнително успокояващо платно. Песента е тихо свидетелство за страха, тревогата и човешката уязвимост.

Семплери и синтезатори оформят студен, почти призрачен пейзаж, в който напрежението се усеща като невидима тежест. Кейт Буш разказва историята през очите на неродено дете, което осъзнава опасността на ядрената заплаха отвън. „Breathing“ е едновременно нежна и тревожна, смес от фантазия и болезнена реалност, където уязвимостта на човечеството се усеща във всяка нота.

Уловили социалното безпътие, надвиснало над упадъка на страната в края на 70-те години, ска групата от Ковънтри The Specials се превръща във водеща сила на възраждането на жанра по време на британската „нова вълна“. Те възкресяват старите ямайски рокстеди хитове от предходното десетилетие, добавяйки към звученето на жанра суровата енергия на пънка. Расово обединени и социално осъзнати, The Specials издават едноименния си дебют, който се превръща в музикална визитка на младежта от работническата класа по онова време.

Съчетание от Hi-NRG бийтове и сатирично послание за напрежението между САЩ и СССР. „Two Tribes“ осмива глобалната ядрена заплаха чрез диско ритъм, семпли от кампанията „Protect and Survive“ и визуален видеоклип, в който Рейгън и Черненко се бият на кеч ринг. Песента улавя параноята и абсурда на Студената война по забавен, но критичен начин.