"Апокалипсисът трябва да е момент на откровение, а не светът в пламъци": как Dimmu Borgir издигнаха блек метъла на ново симфонично ниво и го пренесоха на големия екран

„Беше културен шок,“ спомня си Silenoz. „Седях там, сред хора, които нямат идея кои сме, и слушахме нашата музика в кино… усмихвах се на себе си. Не очаквахме 'Hellboy' да е огромен блокбъстър като Lord of the Rings, но очевидно привлече внимание".

Записан в студиото на Фредрик Нордстрьом в Гьотеборг, Швеция, звукът на огромния оркестър беше истински скок напред – толкова впечатляващ, че Dimmu звучаха с десетилетия пред своите симфонични конкуренти.

'Progenies Of The Great Apocalypse' поставя класическата мощ на преден план, смесвайки по думите на Silenoz „Вагнер, Сергей Прокофиев и Бетовен“. Песента е истински кинематографична.

Първата линия – „The battle raged on and on“ – е сред най-разпознаваемите, макар вокалът да не е на Shagrath, а на Abbath от Immortal, който добавя субверсивен елемент и връзка с корените на жанра.

Видеото, режисирано от Патрик Улейус, показва групата в огромна парна турбина, с футуристични и индустриални образи, изоставяйки средновековната естетика. Според Silenoz, това е част от бунта на албума срещу оковите на стария свят.

„Много текстове в Death Cult Armageddon са за неподчинение на земния ред, организираната религия, култове и секти,“ казва той. „Тези неща отнемат енергията и идентичността на човека. Трябва да се освободиш, за да продължиш напред".

До три години след излизането си, Death Cult Armageddon става първият албум на Nuclear Blast, продаден над 100 000 копия в САЩ – впечатляващо за група, започнала в сянката на основателите на норвежкия блек метъл.

„Да стигнем дотук сами е гордост,“ казва Silenoz. „Бяхме първи, които го направиха, и това мислене ни държи още на сцената".

През 2004 г. китаристът на Dimmu Borgir, Silenoz, сяда в киносалон в Тексас. Когато светлините угасват и трейлърите започват, един от тях прозвучава по особен начин.

Към трейлъра на новия филм 'Hellboy' на режисьора Гилермо дел Торо се чуват разпознаваемите оркестрални моменти на 'Progenies Of The Great Apocalypse' от грандиозния тогава нов албум на Dimmu Borgir – 'Death Cult Armageddon', издаден през септември предходната година, пише Metal Hammer в своя статия.

Въпреки че блек метъл сцената винаги е имала афинитет към драмата – особено норвежката сцена, известна със заглавията си – Dimmu се издигнаха над своите връстници с грандиозни оркестрации и продукция от най-висок клас, далеч от суровите корени на музиката.

„Нашата нагласа винаги беше да сме пионери. Тези, които правят нещо ново, вместо да следваме и копираме другите,“ обяснява Silenoz. „Да постигнеш това, означава да летиш директно към земята, без да използваш парашут. Когато нагазиш в несигурни води, вариантите са два: да уцелиш в десетката, или пък да потънеш".

Групата започва да разширява границите още в края на 90-те, като използва евтини синтезатори и клавири, за да създаде симфоничен звук, вдъхновен от емблематичния албум на Emperor – 'In The Nightside Eclipse'. Станали лидери на този стил с Enthrone Darkness Triumphant от 1997 г., към края на хилядолетието Dimmu бяха готови да излязат по-големи от всички преди тях и ангажираха Прага Филхармония, за да реализират своите грандиозни мечти.

В този контекст, Progenies… е песен за възраждане, а не за края на света. „Апокалипсисът не трябва да е свят в пламъци, може да е откровение,“ обяснява Silenoz. Албумът е за самооткриване и ново начало. Хукът на ICS Vortex – „Ние, които не отричаме животинската си природа; ние, които копнеем да запазим свободата си“ – е манифест на идентичността на блек метъла.