Дори и след ядрен апокалипсис: Земята си остава по-безопасна за живот от Марс

В свят, в който технологиите и иновациите се развиват с бързи темпове, дискусиите за колонизирането на Марс завладяха общественото въображение. Този наратив, воден от влиятелни личности като Илон Мъск, често представя Марс като потенциално убежище за човечеството в случай на катастрофални събития на Земята.

Астрофизикът Адам Бекер обаче оспорва този популярен разказ, като твърди, че подобни идеи са по-скоро фантазия, отколкото осъществима стратегия. Пред лицето на потенциалните апокалиптични сценарии за Земята Бекер смята, че нашата планета, дори и да бъде опустошена, би останала много по-пригодна за живеене от студените и безплодни пустини на Марс.

Илон Мъск, визионер и главен изпълнителен директор на SpaceX, никога не се е въздържал да изрази амбицията си да превърне човечеството в многопланетен вид. Централно място в тази визия заема колонизирането на Марс, който често е представян като спасителна лодка в случай на земни катаклизми. Адам Бекер, уважаван астрофизик и автор, обаче смята тази идея за ярък пример за технологичен оптимизъм, който е откъснат от физическата реалност на космическата колонизация. В откровено интервю за Rolling Stone Бекер не пести думи, като нарича идеята „едно от най-глупавите неща, които човек може да каже“.

За да подкрепи доводите си, Адам Бекер представя три екстремни сценария: сблъсък с астероид, подобен на този, унищожил динозаврите, глобална ядрена война и внезапно изменение на климата. При всяко от тези ужасни обстоятелства Бекер твърди, че Земята все пак ще бъде по-приспособима от Марс. Това е така, защото въпреки значителните разрушения Земята би запазила основни елементи като дишаща атмосфера, подходяща гравитация, достъпна вода и естествена защита от вредна радиация.

На Марс животът ще бъде затворен в куполи под налягане и всяка повреда в критичните системи ще доведе до незабавна катастрофа. И обратното, на Земята, дори и след планетарна катастрофа, все още може да се съхраняват остатъци от живот, способни да се възстановят и регенерират.

На свой ред Мъск си представя Марс, преобразен от човешката изобретателност: взривяване на ядрени бомби на полюсите, разполагане на гигантски огледала в Космоса и изграждане на оранжерии с контролиран климат.

Бекер стига до заключението, че инвестирането в Марс с цел оцеляване е равносилно на това да изоставиш разрушена болница, за да оцелееш в радиоактивна пустиня без кислород. „По-добре да запазим планетата си, дори и ранена, отколкото да се изселим в гигантска открита камера под налягане“, твърди той. Без надежден междупланетен план Б фокусът трябва да остане върху опазването на тази синя планета, която е единстве