Как да преборим плевелите в градината и какви са ползите от тях?

Как да имаме добра реколта и красива и чиста градина, без да нарушаваме естественото равновесие в нея? Как да преборим плевелите?

Не копайте дълбоко земята

Постоянно плевене

Познатият на всички метод на плевене е постоянното скубане на плевели с корена. В някои случаи методът е ефективен, в други не толкова. Но със сигурност е доста трудоемък и досаден. Има ли и друг начин за справяне с плевелите?

Растенията се развиват на цикли. Първо, те изразходват целия си ресурс за форсиране на надземните части, а след това започват да развиват корени, да формират цветове, семена и плодове.

Използване на хербициди срещу плевели

Мулчиране на почвата

За да не растат плевелите между лехите, земята в пътеките може да бъде покрита с всякакъв плътен и светлонепропусклив материал: геотекстил, линолеум, агрофибър, шперплат, зебло или картон.

Засадете зелен тор

Народни средства за борба с плевелите

Ползи от плевелите

Добрият градинар си личи по чистата и подредена градина. Но природата не му дава мира – плевелите растат постоянно и отвсякъде и заплашват да „задушат” реколтата и цветните лехи. Често градинарите със своето неудържимо старание, съчетано с непознаване на законите на природата, просто влошават ситуацията - те сами допринасят за разпространението на плевели.

Един от начините за борба с плевелите е щателното прекопаване на земята и отстраняване на плевелите с корените. Когато копаем земята с лопата обаче, неизбежно нарязваме корена на плевелите. Тревите са много упорити и всяка част от корена пак ще започне да развива своята надземна част, пише kaktus.bg.

Друг проблем: на място, където постоянно земята се копае на дълбоко, се натрупва огромно количество семена от плевели. По време на копаенето те се преместват в долните слоеве, където ги очакват благоприятни условия за растеж. Семената на някои диви растения могат да останат жизнеспособни в продължение на десетилетия. В този случай плевелите не могат да бъдат премахнати, тъй като внимателното плевене ще унищожи само растенията от един сезон. И със следващото оран, запасът от миналото семе ще излезе изпод дълбоките слоеве на земята. Традиционната оран е най-добре да се замени с повърхностно разхлабване на почвата. По време на тази обработка можете да премахнете плевелите от корена.

Често семената на плевелите се внасят в градината с оборски тор и компост. За да се предотврати това, не трябва да се използват пресни органични торове. Необходимо е да отлежат поне няколко години, докато те не угният напълно и семената станат нежизнеспособни..

Плевелите трябва да бъдат премахнати, когато има активен растеж на зелена маса и докато растението започне да развива корени. Така можете да се отървете дори от най-устойчивите плевели. Надземната част на плевелите трябва да се реже на нивото на земята на всеки 10-14 дни. В резултат коренът на плевелите ще отслабне, защото ще изразходва цялата си енергия за наваксване със зелена маса, но няма да има време да получи нещо в замяна. Внимавайте да не нараните корените: отрязаните части от корените на плевелите лесно се вкореняват в почвата, така че рискувате да получите няколко нови вместо един плевел.

Хербицидите са химикали, които унищожават растителността. Струва си да се има предвид, че трябва да използвате хербициди само в крайни случаи: например сте закупили много пренебрегвана градина или сте се сблъскали с много агресивен плевел, като врабчови чревца, седмолист или хераклеум.

Трябва да се помни, че химикалите унищожават не само плевелите, но и култивираните растения, унищожават насекомите и водят до влошаване на качеството на почвата. След такава обработка ще трябва да отделите време и усилия, за да възстановите плодородния слой на земята и често се налага да внасяте нова почва.

Някои хербициди могат да се прилагат върху почвата, с други се пръскат зелените части. Почвените хербициди могат да унищожат плевелите на етапа на разсад и да имат дълготраен ефект: лекарството, въведено по време на сеитбата, може да действа до реколтата. Хербицидите за пръскане унищожават само едно поколение плевели и са подходящи за елиминиране на растения, които вече са покълнали.

Струва си да се има предвид, че хербицидите могат да бъдат насочени към унищожаване на определени видове растения или непрекъсната зелена маса. Селективните хербициди се избират, когато е необходимо да се унищожат плевелите, но да се запазят култивираните растения. Такива са например препаратите за унищожаване на широколистни треви, които се използват за борба с плевелите в моравите с райграс.

Мулчирането се нарича повърхностно покритие на почвата с нарязана трева, сено, игли, експандирана глина, дървени стърготини. Това е много ефективен начин за борба с плевелите. Мулчът не пропуска светлина и без него семената не се събуждат и младите плевели умират. Оптималният слой мулч е 5-7 см, по-тънкият няма да е толкова ефективен.

Сидератът е зелен тор. Това са растенията, които се засаждат в началото на пролетта или след прибиране на реколтата, за да може след това да се закопаят младите кълнове в почвата. В почвата сидератът изгнива и я обогатява с хранителни вещества. Най-често за сидерация се използват семена от зърнени култури и бобови растения. Зърнените култури са особено добри за борба с плевелите. Те значително забавят покълването на семена от плевели поради бързия растеж на дълбоката коренова система.

Използвайте алкохол. Този метод идва при нас от Америка, където за първи път е тестван през 30-те години на миналия век. Същността му е провокацията. Месец преди началото на сеитбата почвата се третира с 6% разтвор на етилов алкохол или разредена водка (150 г на кофа вода). Алкохолът стимулира покълването на плевелите, те покълват по-дружелюбно и по-бързо, след което е лесно се отстранят.

Оградете лехите. Понякога плевелите се превръщат в култивирани растения. Например мента, хрян, гулия, малини. За да не пълзят по цялата градина, закопайте около тях до дълбочина 50 см кмъни, метални листове или специална лента - тя се продава в градински центрове. Същата ограда ще предпази култивираните растения от проникващи многогодишни плевели, като седмолист и житна трева.

Вряла вода. През пролетта, преди засаждане, можете да полеете земята с вряла вода. Тя ще унищожи не само плевелите, но и някои вредители в градината. Обикновено се използва за малки площи. Някои използват вряла вода, смесена със сол, сода или оцет за вече израстнали плевели. Ден-два след обработката плевелите се отстраняват лесно. След плевене също можете да полеете с вряла вода. Но когато използвате този метод при вече засадени култури, внимавайте да няма наблизо засадени зеленчуци, дървета или градински цветя, защото можете да изгорите и техните корени.

Обгаряне на земята през есента. Някои стопани след прибиране на реколтата палят огън в парцелите, за да унищожи останалите плевели и техните семена. Този метод е доста опасен и ако се използва, то трябва солидна подготовка, много внимание и огънят да не се оставя без надзор. За по-голяма сигурност се препоръчва мястото, където ще се пали огън да се огради плътно с добре изкопана и навлажнена земя, да се избере ден без никакъв вятър или педи очакван дъжд. За всеки случай, стопанинът задължително трябва да е наблизо с подготвен маркуч за гасене.

Приемайки за даденост, че дивите растения са по-добре приспособени към местните условия от култивираните, можете да погледнете по друг начин на плевелите. Преразгледайте отношението си към тези растения, изучете плюсовете и минусите на плевелите и ги отнесете към своите помощници.

- Плевелите растат много бързо и произвеждат значително количество биомаса. Позволявайки им да растат на всички площи, които не са заети от култивирани растения, както и косейки ги своевременно преди да узреят семена, получаваме постоянен приток на мулч. Тоест, ние сами отглеждаме покривния материал, от който се нуждаем толкова много. Можете да използвате плевелите и за собствено производство на компост.

- В същото време постепенно се освобождаваме от гола земя в градината. Това осигурява няколко предимства: почвата не се мокри след дъждове - можете да ходите навсякъде, без да изцапате обувките си; земята не изсъхва и не ерозира в сухия период; равномерното покритие на почвата ви позволява да възстановите баланса в микрофлората на подпочвата и сред всички видове подземни обитатели.

- Повечето диви растения (пълзяща и ливадна детелина, шипка, глухарче, лайка, усойниче, рапица, цикория) са отлични медоносни растения. Те също си струва да се използват в градината, по краищата и между лехите. Всеки местен медонос, засаден покрай зеленчуците, ще привлече насекоми, които в същото време опрашват и тях. Само не забравяйте да отрежете медоносните растения след цъфтежа, за да избегнете ненужно самозасяване.

- Плевелите са индикатор за киселинността на почвата ви. Наблюдавайки какви растения израстват, можете да коригирате този показател. Например, ако преобладават хвощ, лопен, лайка, звездица, лапад, пипериче, теменужки, почвата ви със сигурност е кисела и се нуждае от алкализация.