"Новите резултати показват, че в основата на самовъзстановяването и дълготрайността на бетона може би е начинът, по който древните римляни са смесвали съставките, особено как са използвали варта", каза Адмир Масич, преподавател по инженерство в Масачузетския технологичен институт и автор на изследването
Древните римляни са били брилянтни инженери и строители, създали огромен брой забележителни сгради и конструкции, част от които са оцелели почти непокътнати до днес - като Пантеона в Рим (на снимката), например, написа Ройтерс.
Изследване успя да разгадае тази загадка и според авторите му може да открие пътя за използване в наши дни на версия на този древен материал.
Много от тези конструкции са издържали две хилядолетия, докато съвременните строежи от бетон понякога рухват след броени години или десетилетия.
Незаменим материал за римляните била форма на бетон, разработена от тях, която се отличава със забележителна издръжливост. Точният състав на материала и качествата му до днес оставаха неизвестни.
Дълго време учените смятаха, че устойчивостта на римския бетон се дължи на вулканична пепел от района на Неапол. Дребните частици вар, открити в римския бетон, не се съдържат в съвременните бетонни смеси и се смятаха от изследователите досега като случаен вторичен продукт от недобра подготовка на бетонна смес или лошо качество на материалите. Новото изследване посочва именно тях за отговорни за самовъзстановяването на пораженията върху древноримския бетон.
Калциевият оксид, известен още като вар, е прахообразно вещество, което се получава при нагряване на варовиковите скали. В древноримския бетон се съдържат бели късчета, останки от вар. Според учените те са резултат от процес на "горещо смесване", при който негасената вар реагира с вода и поддържа химични реакции, които не биха настъпили при отсъствието й.
Учени са проучили детайлно бетона от стените на древния град Привернум, разположен южно от Рим. Те са дешифрирали неочаквани производствени стратегии, благодарение на които древноримският бетон можел сам да се възстановява чрез химическо затваряне на пропуквания и процепи.
Бетонът се появява в Древен Рим през III век пр.н.е. Наричан opus caementicium, той съдържал три основни съставки - вар, вулканична прах и вода. С негова помощ римляните изграждат храмове, бани, акведукти, мостове. Този бетон се втвърдявал под вода и затова бил използван и при изграждането на пристанища.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)