Глобалното разрушаване на природата е достигнало безпрецедентни крайности, съобщава БТА.
В навечерието на двуседмичния форум на ООН КОП16 за биоразнообразието, който започва в понеделник в Кали, Колумбия, Ройтерс обобщава данни за рязкото влошаване на състоянието на природата и значението му за глобалната икономика.
ЖИВОТНИ И РАСТЕНИЯ
Растенията и животните играят значителна роля в опазване на баланса в природата - от циркулирането на хранителни вещества в екосистемата до обогатяване на почвите и поддържане на реките. Без растения и животни светът би бил необитаем за хората. Въпреки това повече от четвърт от известните видове на планетата или общо около 45 300 вида са застрашени от изчезване, сочат данни на Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси (IUCN).
Сред животните, застрашени от изчезване, са морските свине в Мексико, северните бели носорози в Африка и червените вълци в САЩ.
Наблюдаваните популации на диви животни по света са намалели със 73 на сто към 2020 г. в сравнение с данните от 1970 г. според Световния фонд за дивата природа (WWF).
ГОРИ
Тъй като горите са дом за повечето растителни и животински видове, в която и да е екосистема, включително на 68 на сто от видовете бозайници, учените гледат на нивата на обезлесяване като на добър индикатор за степента на унищожение на природата.
През 2021 г. повече от сто страни се ангажираха да спрат обезлесяването и деградацията на горите до 2030 г. Към 2023 г. обезлесените земи са с 45 на сто повече, отколкото би следвало, за да се спази ангажиментът за 2030 г., според доклада за оценка на горите Forest Declaration Assessment, годишен анализ на коалиция от научни и граждански организации. Нивото на обезлесяване пада в бразилска Амазония, но нараства в Боливия, Индонезия и Демократична република Конго, сочи анализът.
Учените са обезпокоени и от деградацията на горите, които се увреждат, макар и без да се разрушават напълно, от пожари, сеч и други разрушителни сили. Според оценката на коалицията постигането на целта за прекратяване на деградацията на горите изостава с 20 на сто.
РИБОЛОВ И ОКЕАНИ
Риболовът е водещата причина за разрушаване на морския живот според Междуправителствената платформа за биоразнообразие и екосистемни услуги (IPBES), водещата глобална научна структура за природата.
Повече от 40 страни с общо население около 3,2 милиарда души разчитат на морска храна за поне 20 на сто от хранителните протеини, сочат данни на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО).
Близо 38 на сто от рибните природни запаси са жертва на прекомерен риболов в сравнение с около 10 на сто в средата на 70-те години според ФАО. От WWF казват, че прекомерният риболов освен това дестабилизира екосистемите на кораловите рифове, които осигуряват хабитат, хранителна и размножителна среда за една четвърт от морския живот на планетата. Тази година бе наблюдавано четвъртото масово избелване на корали на планетата, при което коралите в повече от половината зони с рифове на света избеляха от високите температури на морската вода.
ЗЕМЕДЕЛИЕ
Селското стопанство е причина за около 90 на сто от тропическото обезлесяване според WWF, като джунглите отстъпват на соеви плантации, ферми за добитък, плантации за палмово масло и други стоки за масово потребление. Правителствата плащат най-малко 635 милиарда щатски долара годишно като субсидии за селско стопанство, което вреди на околната среда и други няколко трилиона щатски долара в непреки субсидии, сочат данни на Световната банка.
НА КОП15 през 2022 г. страните се съгласиха да идентифицират вредните субсидии до 2025 г. и да ги намалят с най-малко 500 милиона щатски долара годишно през 2030 г.
Природозащитници освен това призоваха банките да спрат да предлагат кредити на индустрии, свързани с обезлесяването. Между януари 2023 г. и юни 2024 г. банките са предложили общо около 77 милиарда щатски долара кредити на такива компании, сочат данни на Коалиция гори и финанси, обединяваща изследователски и природозащитни организации.
ИКОНОМИЧЕСКИ ПОСЛЕДИЦИ
Чрез насекомите, които опрашват реколтата, растенията, които филтрират прясната вода или горите, които осигуряват дървесина за строителството, природата безплатно гарантира богатство от ресурси и услуги за глобалната икономика.
Около 44 трилиона щатски долара от глобалното годишно производство, или около половината от него, разчита на тези природни ресурси, сочат данни на Световния икономически форум.
Според Световната банка колапсът на някои екосистемни услуги като риболова и горите може да струва на световната икономика 2,7 трилиона щатски долара годишно до 2030 г. или около 2,3 на сто от глобалното производство.
По данни на Програмата на ООН за околната среда разходите за природата трябва да се увеличат до 542 милиарда щатски долара годишно до 2030 г. от 200 милиарда долара към 2022 г., за да се спре унищожаването на природата и да бъдат постигнати климатичните цели.