Френската армия е прогонвана от все повече африкански държави. Ето защо

Докато Париж разработваше нова военна стратегия, целяща да намали постоянното му военно присъствие в Африка, двама от най-близките му съюзници му нанесоха двоен удар.

Правителството на Чад, смятан за най-стабилния и лоялен партньор на Франция в Африка, обяви в Деня на независимостта на страната, че прекратява сътрудничеството в областта на отбраната, за да постави суверенитета си на нова основа.

А в интервю, публикувано часове по-късно от френския в. "Монд", новият президент на Сенегал заяви, че е "очевидно", че скоро няма да има френски войници на сенегалска земя.

"Това че французите са тук още от времето на робството, не означава, че е невъзможно да се действа другояче", заяви президентът Басиру Диомайе Файе.

Френските власти не коментираха въпроса в продължение на почти 24 часа след обявеното от Чад, като накрая заявиха, че са в "близък диалог" относно бъдещето на партньорството.

Решенията на Сенегал и Чад "са част от по-широката структурна трансформация в отношенията на региона с Франция, в който политическото и военното влияние на Париж продължава да намалява", добави Дурмаз.

Каква е новата стратегия на Франция в Африка?

Жан-Мари Бокел, личният пратеник на Макрон в Африка, представи миналия месец на президента доклада си за развитието на френското военно присъствие в Африка.

Той е част от "съживяването на партньорството ни с африканските държави", което Макрон обяви в реч през 2017 г. в Буркина Фасо в първите дни на своето президентство.

Служителите отказаха да потвърдят с колко ще бъде намален броят на военните, но заявиха, че редуцирането ще бъде значително.

Междувременно Франция се опитва да засили икономическото си присъствие в англоезичните африкански държави като Нигерия, твърдят анализатори. Двата ѝ най-големи търговски партньора на континента вече са Нигерия и Република Южна Африка.

Точно когато Чад обявяваше решението си, Макрон беше домакин на разговори с нигерийския президент Бола Тинубу.

Къде в Западна Африка Франция разполага с войски и защо?

След обявяването на независимостта на френските колонии в Африка Франция провежда политика, чрез която да постигне икономическо, политическо и военно влияние. Политиката включва и постоянното разполагане на хиляди войници в региона.

Франция все още има 600 военнослужещи в Кот д'Ивоар, 350 в Сенегал и 350 в Габон, 1000 военни в Чад, както и около 1 500 в Джибути.

"Страните от франкофонска Африка искат промяна в характера на тези отношения", казва Жил Яби, ръководител на мозъчния тръст "Гражданин на Западна Африка" (West Africa Citizen).

Защо западноафриканските страни гонят френски войски?

Чад граничи с четири държави с руско военно присъствие. През януари Деби беше в Москва, за да укрепи отношенията със "страната партньор".

Военните лидери на Нигер, Мали и Буркина Фасо, които изгониха френските военни, се сближиха с Русия, която е разположила наемници в целия Сахел, обвинявани в издевателства срещу цивилни.

Франция и отношенията с бившите ѝ колонии в Африка преминаха през месец на напрежение, тъй като влиянието ѝ на Черния континент е изправено пред най-голямото предизвикателство от десетилетия насам.

Тези съобщения идват в момент, когато Франция полага усилия да възстанови отслабващото си влияние на континента. Външният министър Жан-Ноел Баро беше на посещение в Чад и Етиопия, а президентът Еманюел Макрон за първи път призна, че през 1944 г. френската армия е убила около 400 западноафрикански войници.

"Решението на Чад е последният пирон в ковчега на постколониалното военно господство на Франция в целия регион Сахел", каза Мукахид Дурмаз, анализатор в глобалната консултантска компания "Вериск Мейпълкрофт", във връзка с безводния регион южно от Сахара.

Тези решения са взети, след като през последните години военните правителства в Нигер, Мали и Буркина Фасо, където настроенията се влошиха след години на сражения, в които френски военнослужещи заедно с местни сили се бореха срещу неподатливи бунтове на ислямски екстремисти.

Подробностите от доклада на Бокел не са оповестени публично. Трима френски високопоставени служители обаче, говорещи при условие за анонимност, заявиха, че Франция цели рязко намаляване на броя на военните си във всички свои бази в Африка с изключение на държавата от Африканския рог Джибути, където се очаква Макрон да пътува през следващите дни.

Длъжностните лица заявиха, че това не означава, че Франция непременно ще намали военното сътрудничество, а че ще отговори на нуждите, изразени от държавите. Това може да означава предоставяне на по-специфично обучение в областта на наблюдението на въздушното пространство или на дронове и други летателни апарати. Франция също така би могла да разположи временно войски.

По-рано тази година френската армия създаде командване за Африка, подобно на Африканското командване на САЩ (АФРИКОМ). Новоназначеният командир Паскал Яни се занимава по-задълбочено с оказването на влияние и информационната война – необходимост, подчертана от нарастващото присъствие на Русия в Африка.

"Можете да продължите военното си сътрудничество, както правят много държави. Но идеята за постоянни военни бази, които след това могат да бъдат използвани като бойни средства и да се превърнат в нещо като дезинформационна война, може би не е най-добрият начин за действие", каза Уил Браун, старши сътрудник по политически въпроси в Европейския център за външни отношения.

Министерството на въоръжените сили на Франция заяви, че работата на френските войски в Африка е да обучават местни войници и да укрепват капацитета им за борба с екстремизма, главно в областта на мироопазването, разузнаването и логистиката. Критици обаче твърдят, че това позволява на Париж да запази влиянието си и да защитава удобни за Франция политически режими.

Нарастващите антифренски настроения доведоха до протести в няколко западно- и северноафрикански държави, а правителствата, спечелили властта с обещания за преразглеждане на отношенията със Запада, твърдят, че връзките с Франция не са били от полза за населението. Те искат да проучат възможности за сътрудничество с Русия, Китай, Турция и други сили.

Президентът на Чад Махамат Идрис Деби Итно "не би взел това решение, ако не разполагаше с гаранции за сигурност от друга страна", каза Браун. "Знаем, че той е получил сериозна подкрепа от Обединените арабски емирства, които следят отблизо случващото се в съседен Судан и Дарфур. Знаем, че Турция също е направила някои стъпки", заяви той.

Ситуацията със сигурността в тези страни обаче се влоши, когато се увеличиха броят на екстремистките нападения и смъртните случаи сред цивилното население, както от страна на въоръжените групировки, така и от страна на правителствените сили. През първите шест месеца на тази година са били убити 3064 цивилни, сочат данни на Института за проследяване на събитията и местоположението на въоръжени конфликти (Armed Conflict Location and Event Data Project), което е с 25% повече в сравнение с предходните шест месеца, пише БТА.