Дясноцентристката „Национална партия на Нова Зеландия“ ще се нуждае както от либералната партия „ACT Нова Зеландия“, така и от популистката „Нова Зеландия преди всичко“, за да управлява, потвърди днес Централната избирателна комисия, предаде ДПА.
Официалните резултати от парламентарните избори през октомври последваха преброяването на около 600 000 специални гласа, които включват и тези, подадени от чужбина.
За да състави правителство, дадена партия или коалиция се нуждае от поне 62 от общо 123 места в парламента. Заедно, „Националната партия“ и ACT имат 59 места.
„Нова Зеландия на първо място“, водена от Уинстън Питърс, който преди това е бил министър , има осем места. Питърс е свикнал с ролята на балансьор и вече четири пъти през годините е поддържал баланса на силите.
Питърс започна политическата си кариера в Националната партия през 1975 г., но не успя да спечели депутатско място и за първи път влезе в парламента през 1978 г.
Той основа антиимиграционната „Нова Зеландия на първо място“ през 1993 г. и се фокусира върху проблемите на пенсионирането, което му спечелва подкрепата на по-възрастните избиратели.
През 2017 г. Питърс проправи пътя към властта на лейбъристката Джасинда Ардърн след следизборни коалиционни преговори, които доведоха до застой в парламента.
Окончателните резултати за 2023 г. показаха, че „Националната партия“ печели 38% от гласовете, докато лейбъристите - около 27%. „Партията на зелените на Нова Зеландия“ получа около 12%, съобщи избирателната комисия.
След изборите лидерът „Националната партия“ Кристофър Луксън (на снимката) започна преговори както с лидера на ACT Дейвид Сиймор, така и с Питърс.
Избирателната активност беше около 78%, което е спад в сравнение с 82-та процента през 2020 г. и почти 80% през 2017 г.