Думата в началото на този Европарламент беше „криза” във всяко едно отношение – и продоволствена, и здравна, и свързана със сигурността. Как изобщо ЕС трябва да осигури своята следваща архитектура, която изглежда, че трябва да бъде повече автономна – по-малко зависимости от САЩ в отношение на отбраната, от Китай по отношение търговската политика, по-малко зависимости от актьори, които не спазват високите демократични стандарти – видя се как Германия, която бе почти на 100% зависима от руския газ, успя да се справи със зависимостта от руските енергийни източници. Това заяви евродепутатът от ДПС и президент на партията Алианс на либералите и демократите - АЛДЕ Илхан Кючюк пред репортер на Novini.bg в Страсбург.
Според него следващата доминираща дума по време на европейските дебати ще бъде „кръстопът” – накъде иска да отиде ЕС.
„Говорил съм много как ЕС трябва да се разшири, но и да задълбочи вътрешната си интеграция. Членството в Шенген е един от тези критерии. Консолидирането на усилията минава през това България да бъде пълноправен член на Шенгенското пространство. Има три милиона българи извън пределите на страната ни – те също със своя авторитет в западните държави могат да поставят въпроса с интеграцията на България в Шенген. Това означава национално достойнство, равнопоставеност и икономически ползи и благосъстояние”, категоричен е той.
„България трябва да работи целенасочено. Нашият успех се крие в нас – в общата ни вяра и стремеж да постигаме национални цели. Ако Шенген е национална цел и е прегърната в голяма част от политическия елит като такава, трябва да положим усилие еднопосочно да залагаме нашата позиция навън. Да говорят в един глас външният министър, премиерът, президент, българските политици. Да работим заедно с Румъния. Отпадането на визите за Канада се постигна, когато заедно с Румъния работихме, а не се надпреварвахме. Днес е моментът да обединим усилия, за да може до края на 2024 г. да получим конкретна дата за 2025 г.”, подчерта Кючюк.
По думите му частичното влизане на България в Шенген е частично решение: „То не ни дава конкурентоспособност в общия европейски пазар, не ни дава европейско самочувствие и ощетява европейския проект сред българските граждани.”
Евродепутатът коментира и предстоящите президентски и парламентарни избори в Северна Македония: „Моето голямо очакване и политическа воля е да се намери консенсус сред политическите партии, основно ВМРО-ДПМНЕ, да разбере, че бъдещето на РСМ е свързано с ЕС. Колкото по-бързо това осъзнаване настъпи, толкова по-бързо и самият политически елит и Северна Македония ще се придвижат към ЕС.”
„Основно това значи демократизация, зачитане на високи демократични стандарти, човешките права и свободи. Те са в центъра на тази политика. Високият наратив, свързан с върховенството на правото, е ключов за ЕС. Европа няма да отстъпи от това. Европа ще продължи да полага усилия за даване на финансова помощ. Тук е ролята на Плана за развитие, който ще е целенасочен и много фокусиран като политика в страните от Западните Балкани”, каза още той.
Политикът бе категоричен, че няма как да има двойни стандарти по отношение на други държави: „И България има интерес Западните Балкани да са част от общо пространство. Имаме нужда и от добросъседски отношения, които и да са като мост за следващите поколения. Тогава вече можем да говорим за реална свързаност – транспортна, енергийна, културна, свързаност между хората. Ако има един смисъл от политиката, това е свързаността между хората. Няма как да има добра политика, ако хората се мразят.”
За предстоящата ротация в кабинета у нас Кючюк заяви: „България трябва да има стабилно правителство, което да работи за българските граждани, и да има авторитет, който да излъчва сред международните си партньори. Имаме много въпроси за решаване във всички области – здравеопазване и социална сфера, енергетика и външен авторитет на страната ни. Това изисква стабилност и приемственост. Без тях не може България да изгради авторитет, който да респектира партньорите ни. Трябва да сме конкурентоспособни като държавно мислене, за да сме активен участник с идеите си.”
„Крайно време е да спрем с мантрата „Брюксел каза, ние се отчитаме пред Брюксел”. Брюксел е град, столица като София и Букурещ. Брюксел не дава указания, ние не се отчитаме пред Брюксел. Това е съюз, в който имаме права и отговорности, но до каква степен ще бъдем активни в него – това зависи и от усилията и подготвеността на българската държава”, категоричен е евродепутатът.
Той изрази желанието си България да предлага инициативи, да създава авторитет: „За да имаме самочувствие, че сме държава, която допринася за ЕС. Ако Брюксел е лош, как България щеше да се справи с Ковид кризата? Щяхме да произведем ваксини по-бързо от Германия, да имаме средства за възстановяване на нарушените доставки на ресурси ли? Как това се случва, без България да е активен участник в ЕС? Няма друго решение, освен глобалните въпроси да търсят глобални решения. Има неща, които могат да бъдат решени заедно в рамките на ЕС, на НАТО, в колективните ни структури по сигурност и отбрана, но има и компетенции, които трябва да бъдат направени и оставени в рамките на нашата държава. Нека хората, които смятат, че Брюксел не е решение, а проблем, да дадат един въпрос, който може да бъде решен без усилията на ЕС. Няма такъв.”
„Германия е много малка в рамките на световното съревнование с Китай, с Индия, с по-агресивна Русия. Днес българският национален продукт може да има добавена стойност и да се изгради в България, с българският интелект и с парите и усилията и на германеца, и на французина, и на австриеца, и на холандеца. Това трябва да го разберем. Това е действителността тук в европейските институции. Която държава го е разбрала по-бързо, тя е направила по-лесен дигитален и зелен преход”, допълни още той.
По темата работиха Галя Георгиева и Цветелина Кирилова