Очаква се Европейската централна банка (ЕЦБ) отново да повиши основните си лихвени проценти на днешното си заседание на фона на инфлацията, която все още се определя като твърде висока и въпреки недоволството в някои страни за риска от отслабване на икономиката, предаде Франс прес, цитирани от БТА.
Една година, след като стартира най-бързия цикъл на повишаване на лихвите в историята си, франкфуртската институция продължава с тази тенденция, макар че пикът изглежда се доближава.
Президентката на ЕЦБ Кристин Лагард вече обяви през юни, че е "много вероятно" на днешното заседание на управителния съвет да се стигне до ново повишение.
"Практически целият свят очаква увеличение от 0,25 процентни пункта, както и през юни", заяви миналата седмица Йоахим Нагел, управител на "Бундесбанк" (Bundesbank).
Това ще повиши лихвения процент по депозитите на банките в ЕЦБ до 3,75 на сто.
Какво следва оттук нататък?
Това, което по-скоро буди интерес относно днешната среща е "какви индикации би могла да даде ЕЦБ за бъдещата си парична политика", според Ерик Дор, директор за икономически проучвания в Института за научна икономика и управление (IESEG). На дневен ред е септемврийското заседание.
За да се бори срещу рекордната инфлация в еврозоната след постпандемичното възстановяване и избухването на войната в Украйна, ЕЦБ вдига от миналия юли лихвите с безпрецедентна скорост, като ги повиши с 400 базисни пункта за една година.
Пътят, който трябва да бъде извървян
Тази политика увеличава разходите по заемите на компаниите и домакинствата, което трябва да доведе до спад на търсенето и на икономическата дейност.
Надеждата на ЕЦБ е, че това ще понижи капацитета на компаниите и на търговците да увеличават цените и същевременно ще намали исканията за повишение на заплатите.
Франкфуртската институция се чувства принудена да продължи с тази политика, тъй като, ако се изключи енергията, забавянето на растежа на цените е все още ограничено.
Съвкупният показател, използван от ЕЦБ за инфлацията, е намалял незначително от рекордните 7,9 на сто през март 2023 г. до 6,9 на сто през юни 2023 г.
Именно това кара Кристин Лагард да твърди, че ЕЦБ има да "извърви още път", за да повлияе на цените.
Критики
Рестриктивната парична политика започва да се отразява все по-зле на някои по-слаби европейски икономики, отбелязва АФП.
Нови повишения на лихвите носят "все по-високи рискове от създаване на по-трудна ситуация за растеж на европейско равнище", заяви в средата на юли министърът на финансите на Португалия Фернанду Медина.
Преди него италианската премиерка Джорджа Мелони разкритикува в края на юни "опростената рецепта" на ЕЦБ, която се състои в повишаване на лихвите за борба с инфлацията, опасявайки се, че "лекарството може да нанесе повече щети от самата болест".
Централните банкери от еврозоната използват инфлацията като компас и цената, ако се направи по-малко по отношение на лихвите, продължава да е по-висока, отколкото, ако се направи повече. Това заяви членът на управителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел.
Същата позиция поддържа и един от "ястребите" сред централните банкери - шефът на "Бундесбанк" Йоахим Нагел, който е привърженик на по-строгата парична политика. Според него инфлацията е "алчен звяр" и "твърде ранното отслабване на паричната политика би било грешка".
Управителят на Нидерландската централна банка Клаас Кнот е по-сдържан, вярвайки, че ново повишение на лихвите през септември е "в най-добрия случай възможност, без обаче да е сигурно".
Ново повишение през юли би трябвало да е достатъчно и последващо затягане "ще навреди на икономиката", прогнозира управителят на Гръцката централна банка Янис Стурнарас, един от "гълъбите" в ЕЦБ, които са за по-мека парична политика.