Вредите, нанасяни на археологическото наследство, възлизат на един процент от брутния вътрешен продукт (БВП), докато реалната културна загуба е несметна, гласи разпространено днес проучване на Института за археологически и културни паметници към Италианския национален съвет за научни изследвания.
Италия отдавна е известна като най-големия световен музей на открито. Оказва се, че нейната територия наподобява скрин, който съдържа напълно неизвестни богатства. Едва 10 процента от археологическото наследство е познато на специалистите и частично извадено на показ. Проблемът са останалите 90 процента, които при планирано издирване, съхраняване и закрила биха се превърнали в неизчерпаем източник на доходи за местните и национални институции.
Според проучването най-големият враг на италианската археология е земеделието. Нормално се оре на дълбочина 1,20 метра, при което практически се смила всичко което се съдържа в почвата. После идват дъждовете и размиването до следващата оран. За редица площи е в сила предписанието да не се оре на повече от 0,2 метра дълбочина, но земеделците просто не го знаят и добросъвестно си вършат работата, без да си дават сметка за нанасянето на непоправими археологически загуби.
Урбанизацията, промишленото, пътното и железопътно строителство са другите "антиархеологически" дейности. По закон всяка строителна копка, при която са открити следи от археологически находки, трябва незабавно да бъде спряна до намесата на компетентния инспекторат на министерството на културното и историческото наследство, което единствено решава дали и при какви условия строителството може да продължи. Противоречив пример е изграждането на първата линия на метрото в Рим, което продължи 27 вместо планираните 2 години именно поради съображения за опазване на археологическите паметници. Реакцията на повечето строителни предприемачи е да укриват "уликите" и да градят върху тях, както се е постъпвало през вековете преди институционализирането на археологията.
Нерядко те са неволно подпомогнати от самото министерство, което е с орязани фондове от икономическите мерки в еврозоната и не може да осигури бензин за всичките инспектори. Логичното предложение на експертите е превантивно да се проучи всяка зона преди започването на строителните работи, за да се избегнат вредите и административно-съдебните усложнения. Това бе направено в района Колацио в Рим още преди 30 години. Картографските проучвания на потенциалните археологически обекти бяха нанесени с червен забранителен цвят върху специалните карти. Сега 80 процента от червената зона е посивяла, защото е застроена и вече не се знае какво е останало под сградите, а и картите отпреди 30 години не могат да бъдат открити.
В друг римски квартал - Пренестина, от урбанизацията са се спасили едва 245 от 856 археологически обекта, картографирани през 1970 г. Там, където не е нанесъл вреда строителният прогрес, се намесват за "довършителни работи" иманярите. В условията на икономическа криза те са станали още по-активни в незаконните разкопки и износа на археологически ценности, които после се предлагат по търгове извън Италия.