Френският министър на културата Франк Ристер призова днес сънародниците си да намалят употребата на английския език в опит да съхранят употребата на френския, предаде БТА, цитирайки Ройтерс.
Ристер отправи своя апел в Туитър по повод 25-ата годишнина от приемането на закон за употребата на френския език в радиото и телевизията. Критици на този призив и на патриотичните позиции като цяло обаче изтъкнаха, че дори френският президент Еманюел Макрон редовно допуска в думите му да се прокрадват английски идиоми. Той например казва стартъп нация (Start-Up Nation), когато говори за визията си за една Франция, която да насърчава иновациите и технологията.
Френският дистрибутор на филми Кристоф Куртоа изтъква, че френските компании редовно използват английски лозунги вместо френски. Примери са е кампанията на Рено, наречена Never Too Much (в буквален превод Никога прекалено много) или постерите на авиокомпанията Ер Франс, на които пише France Is In The Air (в буквален превод Франция е във въздуха).
През 1994 г. във Франция беше приет закона Тубон. Той превърна използването на френския език във задължително във всички телевизии, което означава, че всички чужди програми са дублирани. Според същия закон френските радиостанции трябва да излъчват 40 процента френска музика през по-голямата част от деня.
"Законът Тубон навърши 25 години! Той е тълкуване на член 2 на нашата Конституция, който гласи: "Френският е езикът на Републиката."Ежедневието ни щеше да е толкова различно без тази проста молба - казвайте нещата на френски!", написа министърът на културата по повод годишнината от приемането на закона. В туита си той призова към бдителност при спазването на закона и постна снимка на френския национален флаг.
През 2006 г. тогавашният френски президент Жак Ширак напусна за кратко среща на върха на ЕС като протест, когато френският ръководител на европейското промишлено лоби се обърна към евролидерите на английски език, припомня Ройтерс.
Франция винаги се е гордяла с културата и езика си и постоянно се стреми да се брани от навлизането на английския език и американските обичаи, които често пъти са наричани иронично от французите "англосаксонците".