Германските избори за Бундестаг се оказаха онзи рядък случай, когато де факто губят практически всички. За главната политическа сила в страната - партията Християндемократитечески съюз (ХДС), съюзена с баварския Християнсоциален съюз (ХСС), оттеглянето на Ангела Меркел бе съдбоносно. ХДС/ХСС получиха 24,1 процента и второто място. Това е исторически антирекорд, коментира руският в. Известия.
ХДС се изхитри да изгуби позиции дори в родната провинция на своя председател Армин Лашет - Северен Рейн-Вестфалия. В партийните редици вече се чуват призиви за оставка на Лашет, а политическите му противници го обвиниха в "загуба на усет за реалността".
Условната палма на първенството се падна на социалдемократите, стигнали до финала с 25,7 на сто от гласовете на избирателите. Но пировата победа на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) - с откъсване от ХДС в границите на статистическата грешка и най-нисък краен показател в цялата партийна история - едва ли може да се разглежда като техен политически успех. Впрочем, естествено, доколкото още през лятото рейтингът на социалдемократите бе някъде към 15 процента, сегашният резултат няма пречка да се сметне за пробив: от по-лошо към просто лошо. В кулоарите се говори, че ГСДП и кандидатът за канцлер Олаф Шолц са били спасени от изтока на страната. Наистина, в "новите земи" ГСДП събра 23 на сто подкрепа и стана най-популярната партия. В известен смисъл за социалдемократите се повтори случаят отпреди почти 20 години, когато тъкмо източните провинции подкрепиха Герхард Шрьодер на изборите от 2002 година. Тогава ХДС и ГСДП тичаха съвсем наравно, а изходът от битката бе решен с 6000 гласа от бивши граждани на Германската демократична република (ГДР).
Онези 14,8 на сто от гласовете, които събраха сега "Зелените", също не може да се нарекат абсолютен триумф, при все че за партията това бе най-добрият резултат, откакто е създадена преди 41 години. Защото доскоро имаше сериозни предсказания, че Германия ще се сдобие със "зелен" канцлер или най-малкото партията ще се класира втора, получавайки много министерски портфейли. Германски медии вече съобщават, че ако след преговори за коалиция партията вземе вицеканцлерски пост, ще го връчи не на Аналена Бербок, силно спомогнала за не твърде розовия ѝ изборен резултат, а на другия съпредседател - Роберт Хабек.
Дясната "Алтернатива за Германия" леко отстъпи позиции, като набра 10,3 на сто от гласовете. Същевременно обаче утвърди тенденцията да стане значима политическа сила в Източна Германия, бившата ГДР - там получи 21 процента. В Тюрингия например "АзГ" спечели изборите за Ландтаг, независимо че в тази провинция партията е под надзора на Службата за защита на конституцията заради одиозни изказвания на Бьорн Хеке, шефа на регионалната ѝ структура.
Основен аутсайдер в кампанията бе партия "Левите", неуспяла да преодолее петпроцентната бариера. Левицата все пак взе 39 преки мандата по избирателни окръзи, но електоралната ѝ несполука бе сериозен сигнал, показващ, че партията наистина губи способност да акумулира протестен електорат и насъщна задача за нея става да модернизира програмата си.
На фона на общата политическа фрустрация донякъде си оправиха положението "свободните демократи" - за тях гласуваха 11,5 на сто срещу 10,7 на сто в предходните избори. Любопитно е, че Свободната демократическа партия (СвДП) наред със "Зелените" е предпочитан избор главно за младите хора от 18 до 35 години. За сравнение, според анкета на "Инфратест", върховата популярност на "старите партии" се пада на възрастовата група над 70-те.
Прочее, как ще изглежда политическият пейзаж в Германия след Меркел? Основният изгодополучател от изборната кампания Олаф Шолц вече заяви, че би желал да оглави коалиция, включваща ГСДП, СвДП и "Зелените" (т. нар. светофарна коалиция). На същите партньори обаче разчита и Армин Лашет - опцията "Ямайка" (така наричат в Германия варианта за съюз между ХДС/ХСС, СвДП и "Зелените" - партийните им цветове, съответно черно, жълто и зелено, отговарят на цветовете на националния флаг на Ямайка) е едничкият му шанс да седне в канцлерското кресло.
Сега въпросът е как ще действат "свободните демократи" и "Зелените" - именно те ще определят бъдещето на новото правителство. Важно е да отбележим, че тези политически сили съвсем не са единни в избора на основен съюзник. "Зелените" усещат като по-близка по манталитет ГСДП, "свободните демократи" - ХДС. Лидерът на СвДП Кристиан Линднер предложи вече на еколозите предварителни консултации и "сверяване на часовниците". Макар да бе заявил, че не желае партията му да бъде смятана за безпринципна "притурка", домогваща се до властта чрез по-силен партньор.
Бездруго всъщност партиите навлизат в етап на лудешки политически пазарлък, защото в днешната ситуация канцлер ще стане онзи, който предложи на участниците в потенциалния управляващ алианс възможно най-много бонуси и отстъпки.
Както впрочем се говори из салоните в Берлин, именно добрите, на практика приятелски отношения с Кристиан Линднер дават на изгубилия Армин Лашет възможността все още да се надява на управляваща коалиция. Освен това шансът за правителство начело с Лашет не е изчезнал между другото и затова, че програмните позиции на СвДП и ГСДП сериозно се разминават по редица социално-икономически въпроси.
И още един момент: както "свободните демократи", така и "Зелените" смятат да осъществят колкото може повече от програмните си искания и тъкмо затова нямат интерес от един силен канцлер. По-скоро им трябва министър-председател в амплоато на модератор и медиатор.
При всяко положение преговорите няма да са лесни. И въпреки оптимистичната констатация на Лашет и Шолц, че коалицията ще бъде сформирана до края на ноември, изглежда съвсем вероятно коледното обръщение към нацията пак да бъде направено от Ангела Меркел.